КТБ е работела като пирамида и е източвана чрез свързани фирми. Това показват резултатите от паралелна проверка на Банковия надзор на БНБ. Докладът беше внесен в Народното събрание вчера.

Съмненията, че банката на Цветан Василев е финансирала сама себе си, се потвърждават от доклада на БНБ. Две трети от кредитите, отпуснати от КТБ, са дадени на холдингови дружества, създадени година по-рано.

Така близо 3, 5 милиарда лева от депозитите в КТБ са раздадени като заеми към свързани фирми, без насреща да има реални обезпечения. Всички лоши кредити, които едва ли ще бъдат събрани, правят дупката от над 4 милиарда лева.

БНБ на практика потвърждава, че банката сама е плащала на себе си, тоест с нови кредити от КТБ свързани фирми са погасявали стари заеми - така привидно трезорът е бил здрав, а кредитите - редовни. В доклада са споменати фирми, близки до Цветан Василев - като Бромак, Фина и Балканската медийна компания, която доскоро беше на Ирена Кръстева.

Прехвърлянето на кредит от фирма на фирма обаче трудно може да се установи дори при инспекция на място от Банковия надзор, обясняват от БНБ. Така, когато пирамидата се разрастава прекалено и вече няма толкова нови приходи, логично рухва.

Според доклада на БНБ последният одит на място е правен в края на март миналата година. Дори тогава пукнатините в КТБ не са били явни. Според експерти не е ясно, защо преди Централната банка да й разреши да придобие бившата „Креди Агрикол”, не е направена допълнителна проверка.

В доклада обаче пише, че БНБ е получавала и невярна иформация от КТБ. Оказва се, че дори увеличението на капитала на банката между 2011 и 2014 г. всъщност е фиктивно - допълнителните милиони отново идват от кредити отпуснати от самата КТБ. В крайна сметка от депозитите на вложителите се възползвали тези, които реално стоят зад кухите фирми, теглили заеми за милиони, без обезпечение.

Икономистите остават разделени и в позицията си кое е по-малкото зло в изхода от кризата с КТБ. Решението е в полето на политиците и трябва да бъде взето до края на седмицата.