19 октомври 1983 г. е изключителен ден за Варна. В късния следобед на ст. “Юрий Гагарин” рамо до рамо се появяват местните герои от ЖСК “Спартак” и великите британци от легендарния “Манчестър Юнайтед”. Никога преди и след това “червените дяволи” не са гастролирали на българска земя. Единствено и само срещу “Спартак” във Варна в един незабравим мач пред близо 45 000 души, което го удостоверявам като един от щастливците, преживели на живо уникалното събитие.

“Спартак” без никакви резерви може да се нарече варненският футболен европеец. Той е вторият наш отбор след ЦДНА, играл в европейските турнири. Варненци получават честта да са първите родни дебютанти в турнира за КНК през 1961 г. Изправят се срещу “Рапид” (Виена) и завършват героично 0:0 първия мач. На реванша обаче гостите стигат до погром с 5:2 и така приключва първото участие на наследниците на “Шипченски сокол”.

22 г. по-късно “Спартак” с ЖСК отпред на името излиза в същия турнир. Посещението на “Манчестър Юнайтед” във Варна е сред най-важните футболни събития в морската столица. В началото на 80-те години на миналия век “Юнайтед” изгаря от амбиция да постигне европейска легитимация, след като прекалено дълго е в сянката на “Ливърпул”. А и успехите на албионците в този период направо валят. “Астън Вила”, “Нотингам”, “Арсенал”, “Тотнъм” , “Ипсуич” затвърждават английската хегемония в Европа, а нещата в Манчестър са твърде мижави.

Мениджърът Рон Аткинсън привлича най-големите звезди, съставя невероятен отбор от личности и през сезон 1983/84-та тимът изглежда вече готов за велики подвизи след спечелената Купа на Англия.

Във Варна Биг Рон довежда съзвездие от знаменитости. Почти няма играч, който да не е национал. Седем от тях са участвали на световното Испания 1982. Изборът е толкова голям, че извън състава за Варна остават легендите Стив Копъл и Лу Макари. На пейката е Реми Мозис, а бъдещата суперзвезда Марк Хюз не влиза в групата.

Наистина Давид срещу Голиат. Скромният български клуб, стигнал до участие като финалист за родната купа срещу “червеното страшилище”. Само година след завръщането си от изгнание в “Б” група, ЖСК “Спартак” излиза срещу един от най-големите клубове в света.

Стадионът е фрашкан до козирката, дори най-ниските редове са пълни, независимо от нулевата видимост към терена. Не само варненци, но и фенове от цялата страна, включително и многобройните привърженици на “Манчестър Юнайтед” в България са на стадиона. След вихреното начало спартаклии са смутени и Брайън Робсън с отмерен удар открива резултата. Замирисва на разгром, но 2 минути по-късно се случва чудо. Отсъдено е нарушение пред вратата на “Юнайтед”, фирменият изпълнител Живко Господинов стреля в стената, но съдията Ешвайлер нарежда пребиване. И левият бранител Румен Димов промушва топката през стената и тя спира зад слисания Гари Бейли. Историята за Димов вече е написана, неговите разкази вече са се превърнали в епос.

Гостите контролират мача, превъзходството им в средата на терена е отчетливо, където Робсън е във вихъра си. Нормън Уайтсайд, Арнолд Мюрен, Рей Уилкинс допълват мощта на английската агресия. В началото на втората част неизбежното се случва - Артър Греъм засича центриране и гостите отново водят. Мачът приключва под контрола на “червено-белите”, които аристократично не покачват резултата. Празникът във Варна обаче е пълноценен. Градът вижда на живо един от най-харизматичните клубове в света, при това с най-големите му звезди.

На реванша в Манчестър нещата се развиват по логичния начин. Още в началото централният нападател Франк Стейпълтън вкарва със страхотен прехвърлящ удар, а след още половин час удвоява резултата.

Един от най-важните участници в мачовете с “Юнайтед” е защитникът Сашо Борисов, персонален пазач на “ирландския танк” Стейпълтън. “За нас беше огромна чест да излезем срещу толкова именит съперник. Пазя прекрасни спомени от този мач, а и забравя ли се подобна футболна привилегия - каза Борисов. - Имахме страхотен респект от сър Боби Чарлтън. Помня препълнените трибуни, помня заряда, в интерес на истината може би ни и надиграха. Аз играех като последен в защитата, в моята зона оперираше Стейпълтън - един от най-класните централни нападатели в Европа. На реванша си имах работа и с друг техен изключителен централен нападател - Лу Макари. Преди мача на “Олд Трафорд” ние загрявахме усилено, а те си четяха вестници най-спокойно. И още в началото Стейпълтън ни препарира с удар отдалеч. Но мисля, че стояхме достойно на терена и в двата мача. Ние също бяхме силен отбор с много добри играчи.”

Борисов е прав - “Спартак” разполага с интересни футболисти, сред които блести местната икона Живко Господинов. В тима се привлечени четирима “студенти” от “Академик” - споменатият Борисов, Гьорев, Румен Димов и Алексиев. Започва да блести звездата на централния защитник Асен Михайлов. Своя голям талант заявява Стефан Найденов. Доста играчи намират място в разширения състав на националния, а Господинов е несменяем титуляр. Няма как да не бъдат споменати още прекрасният вратар Красимир Зафиров, защитникът Исмаилов, ветеранът Владо Николчев, халфовете Венков, Личев, Казаков, Радомиров. Преди да стигнат до историческия сблъсък с “Юнайтед”, варненци отстраняват турския “Мерсин”. Същия сезон тимът стига до бронз у нас, отнет му впоследствие в една от най-големите несправедливости в родния футбол. Буквално в последната минута “Спартак” е “заменен” от “Сливен”, който печели служебно загубен мач. Това означава и загуба на ново евроучастие за варненци. Години по-късно неправдата е заличена официално, но обидата остава.

Но пък феновете на отбора имат спомените от великия мач с “Юнайтед”!

0:1 Робсън (9), 1:1 Румен Димов (11), 1:2 Греъм(47)

ЖСК-СПАРТАК: Зафиров, Исмаилов, Борисов, Николчев, Михайлов, Димов, Венков, Гьорев, Личев, Господинов, Алексиев(68-Казаков).

МАНЧЕСТЪР ЮНАЙТЕД: Бейли, Дъксбъри, Албистън, Уилкинс, Моран, Маккуин, Робсън, Мюрен, Стейпълтън, Уайтсайд, Греъм

Стадион „Юри Гагарин“

Съдия: Ешвайлер (ФРГ)

Жълти картони: Казаков (ЖСК), Дъксбъри (МЮ), Уилкинс (МЮ)