Ролята си на бащата Митьо във филма „Съдилището“ актьорът Асен Блатечки определя като една от най-добрите му в киното. Това заяви самият той по време на пресконференция ден след прожекцията на лентата по време на 32-рото издание на фестивала на българския филм „Златна роза“, предаде репортер на Moreto.net.

Образът, в който Блатечки се въплъщава умело, е далеч от обичайния на лошото момче, в който е свикнала да го вижда голяма част от публиката. Във филма той играе баща, живеещ със сина му Васко в беден район в близост до българо-турско-гръцката граница. Митьо е загубил всичко, което някога е имало значение за него-съпругата си, работата си и доверието на сина си. За да спаси връзката с детето си, той трябва да намери опрощение и да плати за греха си, извършен преди 25 години.

Филмът на режисьора Стефан Командарев получи положителната оценка на критиците. Блатечки благодари за доверието, което му е гласувано с въпросната роля. Режисьорът заяви, че темата за паметта и за миналото е много важна за него. Акцентът, който екипът е опитал да сложи, е върху това поколение, което идва след промените. Действието се развива на 100% в настоящето. Важното в случая е равносметката и споменът.

Лентата ще се завърти по кината от 21-ви октомври. Ще има специални прожекции в Ивайловград и в Ягодина. Двете места, където основно е снимано. Ще бъдат поканени и част от реалните прототипи на персонажите.

Положителни отзиви предизвика и лентата „Живи легенди“ с режисьор и сценарист Ники Илиев, която също се завъртя вчера пред варненска публика.

„Истината е, че когато човек прави филм за първи път той е изключително смел и може да направи всичко, защото няма никакви очаквания. Правиш всичко, което ти дойде наум и с невероятен ентусиазъм. Много обичам „Чужденецът“ като филм, защото тогава се сблъскахме за първи път с правенето на кино и има някаква сантименталност у нас. Във втория филм искахме да поправим грешките от първия. Да стане малко по-професионален, да бъде малко по-богат като филм, една идея по-задълбочен, по-добре заснет. От друга страна изпуснахме някои натурални неща, които се случваха на терен с първия заради смелостта, наивността и незнанието на нас като екип какво ще стане. Във втория имаше много повече очаквания и страх.“, каза Илиев при съпоставката на двете ленти. Той не скри, че има амбиции и за трети филм.



„С тези два филма хванахме един сравнително близък стил и аз като режисьор се опитвам да си наложа някакъв мой си стил понеже обичам режисьори, които правят собствено кино. Чакаш следващия им филм, защото просто няма други такива. От една страна бих искал да направя отново филм, който да е на ръба на комедията и драмата, да има своите послания, вдъхновяващ и забавен. От друга страна се изкушавам да направя нещо различно.“, коментира режисьорът. Той посочи, че не е изключено в следващата продукция също да се появи известен актьор от чуждото кино.

Идеята за „Живи легенди“ се ражда при празнуване на 10 години от завършване на гимназията. Избраната локация за снимки е Балчик, защото както и в „чужденецът“, сниман в Лещен, е търсено място кинематографично място, лъхащо сантименталност.

Бюджетът на филма е малко над 400 хил. лева. Приходите от него са около 760 хил. лева. Като една не малка част от тях остават за киносалоните и създаването на филм на този пазарен принцип не би било възможно без продуктово позициониране и спонсори.

Екипът на „Корпус за бързо реагиране 2: Ядрена заплаха“ посочи, че не очаква награда от фестивала заради естеството на самият филм. Актьорът Башар Рахал каза, че основната идея е била да разсмеят публиката и да помогнат на човек да се разтовари от ежедневните проблеми и неволи. Явно ние се опитваме да разсмеем този депресиран човек, който се разхожда из българските улици, на който ежедневието му е достатъчно тежко, подтиснато и в този момент едва ли има нужда да влезе и да гледа поредното подтискащо нещо, което да го доведе да си среже вените.

„Искахме да го разсмеем и да разведрим депресирания човек, който се разхожда по улиците и да излезе зареден от киносалона. Понякога киното не е просто нещо, което те кара да мислиш. Киното е нещо, което може да те накара да се забавляваш и да се отпуснеш.“, каза Рахал.

Арт филмът „Потъването на Созопол“ също се радва на положителни отзиви. Той е дело на режисьора Костадин Бонев. В него се разказва как един човек купува десет бутилки водка и заминава за Созопол, където е прекарвал летата си. Той вярва, че когато допие последната бутилка, животът му ще се промени. Но странни неща започват да се случват много по-рано. Когато Надеждата изчезне, Чудото е единственото спасение.

Тази вечер във ФКЦ от 18.00 часа ще бъде прожектиран филмът "Българска рапсодия", а от 20.00 часа "Буферна зона".