Сред варненските ученици има два основни потока от кандидати за университети извън страната. Едните търсят обучение на английски език, а другите на немски език. Малка част са тези, които искат да се обучават на френски. Най-желаните държави за зрелостниците от морската столица са Великобритания и Германия. Тези наблюдения сподели пред Moreto.net Ирина Христова, която е координатор на един от най-големите форуми, които представят чуждестранни университети у нас.

Англия е изключително предпочитана за обучение не само заради езика, но и фактът, че там са едни от най-разнообразните програми. Там има възможност за завършване на две специалности едновременно. По отношение на интереса към английски език сред първенците се нареждат и Холандия и Дания, като с превес тази година е втората заради безплатното обучение.

„Проблемът с Германия е, че кандидатстването е след получаване на диплома за средно образование. Другите държави са с по-ранни и по-спокойни процедури.“, обясни Христова.

Любопитно е, че освен нарастващият брой на кандидатите за обучение в чужбина все повече расте броят на мераклиите със заявка да учат в топ университетите в света.

„Миналата година от 30 кандидатстващи 10 бяха приети в Оксфорд, който е третият университет в света. Българите имат амбиция и възможности и това се оценява. Успяват да се реализират в такива университети. От Варна също има заминали ученици тази учебна година за Оксфорд и Кеймбридж. Те са двама.“, посочи Христова, но не можа да уточни от кои училища са.

Кандидатите за подобни учебни заведения са най-вече от математическите и езиковите гимназии.

„Езиковите гимназии избират по разнообразни специалности. Учениците от езиковите гимназии имат по-голяма нужда от професионална ориентация преди да подадат документи, защото не са профилирани по време на обучението си.“, коментира координаторът.

По отношение на предпочитаните специалности в степен бакалавър тази година лидер са компютърните науки. Превесът им показва съществена промяна в нагласите сред кандидатите за първи път от десет години насам. До момента първата позиция е заемана от бизнес специалностите. Сега архитектура и строителство отстъпват на медии, медийни технологии, нови медийни продукти. Психология се придвижва напред в класацията. От миналата година има тенденция за засилване на интереса към нея. Около 2% от заминалите да учат в чужбина са записали криминалистика.

Впечатление прави покачването на интереса към инженерните специалности. Според Христова това е добър знак, че кандидатите започват да се ориентират в коя сфера има гарантирана реализация след тяхното завършване.

„Изчезна страхът от специалности с математика. В повечето дисциплини математиката е едно от основните изисквания за кандидатстване. Освен това тези, които са на база математика гарантират след това реализация-компютърни специалности, маркетинг с математика, икономика и икономически анализи, инженерни специалности.“, смята специалистът.

Големият наплив за обучение във Великобритания не само от България, а и от останалите страни води до все по-голямо задълбочаване на изискванията. Топ университети поставят като условие почти за всички кандидати трета матура. Съветът на специалиста е кандидатите да пускат колкото може по-рано запитвания и документи, за да са наясно какви ще бъдат основните изисквания към тях.

„Да не чакат януари месец, защото може да се наложи да се явят за повишаване на оценка по някой предмет, тъй като се взимат под внимание оценките от 9, 10 и 11 клас. Може да се наложи втора или трета матура по някой конкретен предмет. Те трябва да имат време да се подготвят и да го заявят към тяхното училище. Колкото по-рано, толкова по-голям шанс имат за добрите университети.“, убедена е Христова.

В Холандия на все повече места вече не е достатъчна дипломата от езикова гимназия за доказването на владеене на език. Необходимо е и да се положи съответният изпит. Като в случая е добре това да е IELTS, а не TOEFL, защото в момента поради проблеми с втория в САЩ някои университети налагат ограничение за кандидатстване с него.

Освен подготовката на място едно от нещата, които вълнуват бъдещите студенти е цената на самото обучение и разходите за живот в чуждата страна.

Във Великобритания средната такса е 9000 британски лири средно за университет. Сумата е голяма и 90% от студентите от България използват възможност за кредитиране благодарение на тамошната държавна агенция. Системата е такава, че заемът се отпуска на всеки, който желае в размера, който му е необходим до пълната такса. Единственото изискване е да подаде документи навреме, за да може заемът да бъде отпуснат и да е постъпил в сметката на университета. Сумата се връща след завършване на обучението, при намерена работа и определен минимален доход. Системата след 20 години опрощава заема на всички, които не са го изплатили.

В Холандия таксата за една учебна година е 1800 евро. Плюсът там отскоро е, че има възможност за 20 часа работа седмично. Така много от новоприетите са заминали още това лято, за да се устроят и подсигурят за началото на учебната година. В Германия обучението е безплатно.

По отношение на разходите за живот и учебници сумите също не са незначителни. Размерът на издръжката зависи много от избрания град. Например, ако се избере Лондон разходите скачат драстично. Може да достигнат 1200 лири на месец. В същото време в по-малък студентски град сумата може да бъде двойно по-малка. В Холандия издръжката на месец не е под 800 евро на месец. Работата на място помага за значителното покриване на разноските.

Освен кредитите вариант студентът да си помогне са и отпусканите стипендии.

„Българите са малко страхливи при кандидатстването за големи стипендии. За пълната стипендия за право в Кралския колеж където има 20 бройки за последните 2 години има кандидатствали само двама българи. За добър успех се кандидатства почти автоматично.“, коментира Христова. По думите и около 30% от заминалите варненци миналата година са се възползвали от финансова подкрепа, която предлага държавата или университета.

Не малка част от университети имат финансова помощ за граждани на европейски държави. Това са специални фондове, които им отпускат между 1000-1500 лири за учебници, за живот и разноски по квартира. Тези пари се отпускат или на база на успех в момента на кандидатстването, или на база на есе, написано в началото на учебната година.

По-големите стипендии са тези, за които се подават документи до март месец. Те са най-разнообразни.