Вече 40 години 420-те км автомагистрала „Хемус”, която трябва да свърже София и Варна, са недостроени - досега са изградени само 165 или по-малко от половината.

Първата копка на аутобана е направена на 1 октомври 1974 г. Излиза, че за последните 4 десетилетия средно магистралата се удължавала само с 4,125 км на година. Откъм София са построени 78,5 км., а до миналото лято между столицата и пътния възел при гара Яна дори нямаше истинска магистрала, а обикновен 4-лентов път, минаващ през населени места, което е недопустимо за аутобан. Едва през август 2013 г. бе пусната 8-километровата отсечка до столичното Околовръстно.

В западния край на магистралата, започващ от столицата, са изградени уникални за България съоръжения. Там има 26 малки и големи виадукта - 3 в участъка между Г. Богров и Витиня, 13 между тунела „Витиня” и тунела „Топли дол”, 3 между тунелите „Топли дол” и „Ечемишка” и още 7 до Ябланица.

Мостът на 48-и километър е първият в България, построен по технологията на конзолно бетониране, както и масивният мост с най-голям отвор (140 м) в страната преди изграждането на моста между Видин и Калафат над Дунава.

В книгата си „Мостове история и съвременност” проф. Илия Иванчев от УАСГ пише за въпросната технология: “Инвеститорът Главно управление на пътищата (ГУП) реши, че обектът е сериозен и местните сили не са достатъчни за справяне със задачата и се обърна към норвежката фирма „ААС Якобсен”, която предостави технология (ноу-хау) за изпълнение на конзолното бетониране.

Норвежците преработиха отчасти проекта за връхната конструкция. Запазени бяха отворите, защото някои от стълбовете бяха изградени (по проект на Ил. Иванчев и К. Топуров). Скандинавците дадоха проект на инсталацията за конзолно бетониране (стоманената конструкция поддържаща кофража) и тя бе произведена в България. Инж. Димитър Димитров предложи нова, по-рационална конструкция на инсталацията.

По негов проект бяха произведени няколко инсталации, както за виадукта на км 48, така и за други обекти на норвежката фирма в скандинавските страни и в Гърция”.

По нататък професорът описва още от историята на недовършената още магистрала: „Друг стоманен мост, изпълнен по същото време у нас, е виадуктът по АМ „Хемус” при Витиня, близо до базата на КАТ. Неговият отвор е 162 м. За споменатия виадукт имаше проект със стоманобетонна конструкция с отвори по 40 м. Със започването на изграждането на фундаментите в дъното на долината се активизира свлачище.

Строителство бе спряно и започнаха геодезически измервания на движението на терена, чрез които бе установена дължината на отвора, с оглед да се прекрачи свлачишето”.

Десетилетия след пускането им експлоатация виадуктите по „Хемус” се нуждаят от основен ремонт. Засега това е започнало само на най-големия “Бербеш” и за обновяването ще отидат близо 13 млн. лв.

Участъци, които трябва да се довършат

Отсечка Дължина Индикативна цена

Ябланица - разклон Плевен - Ловеч 60 км ?185 000 000

разклон Плевен - Ловеч - Велико Търново 85 км ?260 000 000

Велико Търново – Белокопитово 108 км ?335 000 000

Довършваме аутобана със заеми

Планът за довършване на автомагистралата от Ябланица до Шумен е оставащото трасе да се възлага за строителство на 8 обособени отсечки.

Наскоро България предложи отново автомагистрала “Хемус” да бъде включена в обхвата на ОП “Транспорт и транспортна инфраструктура”, частта на аутобана от Велико Търново до Белокопитово ще се финансира със заем от Европейската инвестиционна банка. По този начин ще се гарантира завършването на проекта в цялост до 2022 г. За подготовката на проекта вече сме договорили средства от еврофондовете.

През май стана ясно, че са разгледани няколко алтернативи за трасе на автомагистралата и е избран вариант, заобиколящ защитените зони по Натура 2000. Планираната дължина на трасето е 252 км, а броят на пътните възли - 14. Точното трасе от Ябланица до разклона Плевен - Ловеч ще бъде уточнено през есента, след като от НКСИП представят вариантите (заедно с пътните възли) на общините, през които то ще минава. Към края на годината ще бъдат проведени и обществени обсъждания като част от процедурата по ОВОС.

Пътни възли са предвидени на всеки 15-20 км - в близост до населени места и при пресичане на шосета от републиканската пътна мрежа. Евентуални промени може да възникнат по технически или екологични причини, уточняват от компанията.

Свършено. Откъм Варна са пуснати 81 км

От източния край на аутобана са изградени вече и пуснати в експлоатация 81 км между Варна и Панайот Волово. На 30 декември 2005 г. е открита отсечката Шумен - Каспичан с дължина от 12,8 км. Според правителствената информационна служба за изграждането на отсечката са вложени 77,6 млн. лв. През 2010 г. са отпуснати 16 млн. лв. за изграждането на нови 7 км от магистралата, между шуменския квартал “Макак” до село Белокопитово. През юли 2011 г. започва работа по отсечката от Каспичан до Панайот Волово с дължина от 7,8 км. Стойността на строителните работи е приблизително 38 млн. лв. На 25 юли 2013 г. отсечката е открита за движение.

На 29 август същата година започва строителството на участъка Панайот Волово - Белокопитово, осъществяващ връзка с път І-2 Русе–Варна и І-4 Коритна - Белокопитово чрез пътна връзка с път І-7 за град Силистра. Проектът се финансира изцяло със средства от републиканския бюджет. Общата дължина на отсечката е 4,898 км, а стойността на договора е почти 65,77 млн. лв. с ДДС. Заради забавени преводи на средства от инвеститора АПИ работници на фирмата изпълнител протестираха нееднократно за неизплатени заплати. Едва наскоро се намериха 12 млн. лв., гарантиращи поне временно продължаване на строителството.

Най-дългият тунел е „Витиня” - 1125 метра

„Витиня” е най-дългият тунел по автомагистрала „Хемус”. Съоръжението е построено през 70-те години на миналия век, има 2 тръби и с дължина от по 1125 метра. Напречното им сечение е 86 кв. м. Следващият тунел от София към Варна „Топли дол” е проектиран през 1978 г. Построен е в периода 1980-1983 г. и също е двоен с дължина от 890 м, а напречното сечение на всяка тръба е 81 кв. м.

Едновременно с него е изграждан и тунелът „Ечемишка”. Съоръжението е проектирано през 1979 г. и всяка от двете му тръби е дълга 820 м и имат напречно сечение също от 81 квадрата.

Последен от четирите тунела - през 1990 г. е завършен „Правешки ханове”, а строителството е започнало 3 години по-рано. Със своите по 900 м за всяка тръба той е втори по дължина по трасето. Напречното сечение на тръбата е по-малко от това на останалите - 64 кв. м.