Събарянето на стари сгради, които са част от културното наследство на Варна и вдигането на тяхно място на изцяло нови сгради, които са подобия на съборените, но не носят автентичността с себе си, води до обедняване на историческата памет на града. Замяната на оригиналните здания с новопостроени техни подобия означава, че постепенно всичко ще се окаже построено към втората половина на 20-ти век. Това на практика води до постепенна загуба на автентичното културно наследство. Това мнение сподели пред Moreto.net проф. Станчо Веков по повод доклада му „Накъде се движи недвижимото културно наследство на Варна?“, с който участва в научната конференция „Културното наследство на Варна“, провеждаща се днес във Варна.

„В годините на прехода след смяната на политическата система и покрай ред закони, които засягат собствеността, стана така, че голяма част от културното наследство, което не е във високите нива на категориите-национално или ЮНЕСКО, а от местно значение и сгради, които имат поддържаща роля в ансамбъл с други сгради, са обект на една строителна инвазия на предприемачите.“, коментира архитектът.

Една от категориите обекти, които проф. Веков разглежда, са саморушащите се сгради. Често причина за състоянието им е, че имат много частни собственици, които не могат да се разберат помежду си. В някои от случаите зданието може да е общинска или държавна собствености с голям потенциал за развитие след реставриране и реновиране. Вместо да се случи това обаче се стига до тяхното премахване и изграждане наново.

„Това в световната практика и в тази област на културното наследство е неприемливо.“, посочи проф. Веков.

Архитектът разполага с не един драстичен пример за такава съдба на варненски сгради. Единият от тях е за бившата военна болница на бул. „Сливница“ под общината.

„На пръв поглед всичко изглежда наред. Безспорно сградата е модерна и съвременна, но проблемът в случая е, че това, което виждаме като две фасади, е бутафорно, защото няма запазена съществуваща структура. В отделните етапи се вижда как в началото се прави едно скеле, което цели уж да запази фасадната структура, след това постепенно ъгъла на двете фасади към самата улица се разрушава. Това става едва ли не повод сградата да се събори, защото е саморушаща се и след това да се изгради наноново. Изграденото обаче не е същото. Стойността на архитектурното наследство е в неговата автентичност. Не по-различно би било, ако ние премоделираме аретефактите от археологията за периода от праисторията до днес.“, каза още проф. Веков.

Професорът се надява да се получи по-широка гражданска платформа за обсъждане на проблема, „защото се счита, че е по-лесно да се събори нещо и да се направи наново, но в случая се касае за бутафория. Материалите не са същите. В случая с бившата болница е загубена характерната зидария за архитектурата, повлияна от англо-саксонските страни. Вместо това е използвана апликация, която най-често се предлага на нашия пазар от Турция. Това е материя , която е лека и не може да даде същия ефект на оригиналност. Архитектурата е ценна с това, че можем да я усетим, да я пипнем, да я обиколим, да усетим материала. В съчетанието на всички елементи се крие нейната ценност. Всичко това е автентично и оригинално.“

Дори в момента в града има обекти, които са на път да последват съдбата на тази сграда, посочи проф. Веков. На ъгъла на улиците „Дръзки“ и „Охрид“ преди една година е съборена двуетажна сграда. Тя е в ансамбъл с останалите сгради около нея. Няма качества на паметник от местно значение , но стойността й е, че запазва градската структура и мащаба. Сега е в изкоп и се строи. От постера, който показва как ще изглежда, става ясно, че отново се търси имитация. Основният проблем обаче е, че в целия този етап на събаряне и преизграждане всъщност се губят детайлите. Те вече не са автентични, а са модифицирани и то в посока в повечето случай не близка до оригинала, обясни архитектът.

Проф. Веков каза още, че за щастие във Варна има и примери за сполучлива реставрация. Такива сгради има на бул. „Приморски“, на кръстовището на улиците „Драгоман“ и „Шкорпил“, както и на ъгъла на ул“ Антим I“ „Шкорпил“.

Архитектът не веднъж даде пример с практиките от други европейски градове с богата история.

„В много от тези градове местното законодателство изисква стриктно съобразяване с изискванията. Не може в центъра на Прага да покривате сграда без да използвате керамика, т.е. керамиди, защото целият град е така. Материалите са изразните средства на архитектурата. У нас в последно време се използват модерните материали, които са много по-нетрайни. Те дори не са в натуралната гама на керамиката. Виждаме покриви във всякакъв цвят. Всичко това създава един дисонас.“, смята проф. Веков.

Според енго е особено важно да се запази визията и характера на автентичните сгради в Гръцката махала, където е бил старият град, защото иначе Варна ще загуби историята си.