В рамките на година и няколко месеца България изгуби доверието на чуждестранните ни партньори. Декларирали сме своята евроатлантическа ориентация, но сигналите, които правителството Орешарски подаваше бяха противоречиви и съюзниците ни от НАТО не можеха да разберат с тях ли сме или искаме връщането на Варшавския договор. България трябва да бъде предвидим съюзник, категоричен бе Пламен Манушев, вицеадмирал о.р. и кандидат за народен представител на ПП ГЕРБ-Варна. На среща с представители на Българската военноморска конфедерация той коментира, че целите, които си поставя българската отбрана по отношение на новите типове бойна техника, са намалели, но въпреки това изпълнението им се отлага. „Подобна е ситуацията единствено в Унгария. Останалите съюзници на НАТО работят много по-активно, за да допринасят за колективната сигурност. Създадената през 2010 г. Бяла книга за отбраната трябва да се актуализира с хоризонт до 2020 г. Тя даде насока да се отделят за отбрана не по-малко от 1,5% от БВП, но към момента предвидените средства са значително по-малко – 1,16% за 2015 г. и 1,1 за 2016 г. Този ресурс е недостатъчен за издръжката, така че не може да обезпечи модернизацията”, разясни Манушев и допълни, че „неплащането на 1,5% от БВП за отбрана ще ни излезе много по-скъпо, отколкото плащането”.

„Системата се изтощи от реформи и трансформации. Според мен добра или лоша Бялата книга трябва да започне да се изпълнява”, изтъкна кандидатът за народен представител, който е втори в листата на ПП ГЕРБ-Варна. Като депутат в 42-то Народно събрание той сподели, че комисията по отбрана, на която е бил член, е била ръководена от хора извън системата. „В последния парламент ресорът „Отбрана” бе поверен на депутати от управляващата коалиция, които нямат и елементарни познания. Те демонстрираха съгласие по всички наши предложения, но в крайна сметка винаги гласуваха с „въздържал се” и така блокираха усилията ни за законодателни инициативи. Не защото са лоши, а само защото са на ГЕРБ”, отчете Манушев.

Той увери, че ГЕРБ няма намерения да отнема придобивките на полицаите и военнослужещите. „Това са спекулации, които разпространяват нашите опоненти и които нямат нищо общо с истината”, подчерта Манушев и допълни, че по отношение на придобивките подходът към силовите структури трябва да е еднакъв. „Доскорошните управляващи дадоха право на министъра на вътрешните работи сам да определя класификатора за длъжностите и размера на заплатите. Настояхме това да стане и за министъра на отбраната, но предложението не беше прието”, обясни Пламен Манушев.

„Закони за урегулирането на сектора „Сигурност”, по които сме работили по 2-3 години, не бяха внесени за разглеждане в пленарна зала, защото председателят на НС Михаил Миков ги спираше. Става въпрос за закони за специалните служби, за военното разузнаване, за националната разузнавателна служба, за националната служба за охрана и най-вече за общия закон, който урежда взаимоотношенията между тези служби. Всички тези закони чакат, а са важни за националната ни сигурност. С промените в закона за МВР например Главна дирекция „Борба с организираната престъпност” трябва да излезе от ДАНС и да се върне в МВР. Мегаструктурата ДАНС трябва да бъде само с аналитични и контраразузнавателни функции”, обясни Пламен Манушев.

По думите му е недопустимо да се пишат закони заради конкретни хора. „Заради главния секретар на МВР например бяха направени законови промени, така че вече, за да заемеш поста, са достатъчни и 7 години стаж в системата. Това е абсурдно, защото при евентуално военно положение този неподготвен човек ще бъде част от върховното главнокомандване”, коментира Манушев. Той се възпротиви и на промените в закона за морските пространства, по силата на които за фаровете отговаря „Пристанищна инфраструктура”, а те са елемент от националната сигурност.