Хилядите българи, които посещават Гърция през лятото или по празниците, е добре да знаят, че два известни на науката от 1707 г. старобългарски надписи, изключително важни за нашата история и смятани доскоро за изчезнали и дори за унищожени, са изложени в музея на античния град Филипи - на 15 км северно от Кавала. И то на лично място – на площадката срещу входа на музея, съобщава директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров.

Надписите са поръчани от кан Пресиан /836-852/, баща на кръстителя на българите цар Борис І /852-889 г./. Те са изчукани на два големи каменни блока с едри хубави букви на гръцки език, който през онази епоха е бил официалният език на българската държава. 

От първия надпис става ясно, че кан Пресиан, неизвестно кога, но изглежда още в началото на управлението си, е предприел поход срещу славянското племе смоляни, обитаващо, ако се съди по името му, Родопите и Драмското поле. В похода са участвали и вторият, и третият по ранг в българската държавна йерархия – кавканът и ичиргу-боилът, както и канът-боил колобърът. Последният вероятно е престолонаследникът или върховният жрец. Неизвестно защо е бил предприет този поход и в чия полза. 

Границата между българи и ромеи, установена при кан Омуртаг през 815 г. и непроменяна до 836 г., е минавала по течението на река Марица. Вероятно българите са дошли да помогнат на Византия, срещу която са се разбунтували славяните-смоляни, обитаващи тези места.

Вторият надпис обаче е озадачаващ. Кан Пресиан се жали от византийците. Той заявява: „Който и да търси истината, Бог вижда; който и да лъже, Бог вижда. На християните българите направиха много добрини. И християните ги забравиха, но Бог вижда”. 

Този вопъл на кан Пресиан показва, че Византия е нарушила споразумението за помощ срещу смоляните. Дори знаем как, възползвайки се от ангажимента на българската армия на юг, Византия изпратила флота си в устието на Дунав и пренесла в Цариград заселените във Влахия от кан Крум през 812-813 г. петдесет хиляди византийски пленници от Източна Тракия. 

Кан Пресиан едва ли само се е ожалил. Като компенсация той просто е присъединил Родопите, Драмското и Серското поле към България. През 1908 г. са били открити два гранични стълба между България и Византия - по билото на планината и само на 18 км от Солун.



До музея във Филипи може да се стигне и през ГКПП Кулата, и през ГКПП Илинден.



Надписите могат да бъдат видени дори и когато музеят е затворен, тъй като са разположени на площадката пред сградата с експозицията.