Не сме подготвени да реагираме на кибератака. Това стана ясно от думите на заместник-вътрешния министър Филип Гунев по време на дискусия за управление на кризи, организирана от Софийски форум за сигурност.

Киберсигурността е един от приоритетите на служебния кабинет, припомни той. При една по-сериозна кибератака, в едно състояние на криза, свързана с киберсигурността, нямаме нужните институционални механизми за взаимодействие и реакция, посочи заместник-министърът.

Терористичната атака от преди две години в Сарафово, по думите му, показва точно това.

Гунев предупреди, че за този нов тип кризи ние нямаме механизми за реакция. Според него се изискват инвестиции в технологични решения. Това са инвестиции, които няма да дойдат от ЕК. Ще се наложи държавата да вложи сериозен ресурс в киберсигурността ни.

Що се отнася до другите кризи, Гунев се надява следващото Народно събрание да се заеме спешно с приемането на нужната нормативна уредба. Има доста работа, по думите му, за да се стигнат нивата на добра система на превенция и реакция при кризи.

Липсват и нужните наднационални координационни механизми, които да координират и местната власт, централните структури, а и има и значителни и нормативни дупки, каза Филип Гунев. Това, което ни липсва, е наднационален координационен център под шапката на министър-председателя.

Изготвяне на единен добре разбираем каталог на способностите на военните за подпомагане на гражданските сили при реагиране при кризи и устойностяване на тези способности. Това подготвя Министерство на отбраната (МО), стана ясно от думите на военния министър Велизар Шаламанов.

Използването на ресурса на военните не е предвидено в бюджета. През последните години е натрупан сериозен опит, разработени са редица модули за действие при различен тип кризи, увери министърът. За по-доброто управление на кризи според него може да се търси и европейско финансиране, а не да се разчита само на бюджета на МО.

По-добро използване на отбранителните дружества, които са с принципал МО, иска още министър Шаламанов. За пример той посочи „Терем", който има възможност да подпомогне органите в дооборудването им за реагиране при кризи.

Ежегоден анализ на практиките и извличане на поуки по отношение на вътрешно ведомственото взаимодействие в реагиране при кризи, предлага още военният министър. Според него добре планираните и синхронизирани международни учения също са източник на ценни знания. Това също е много важен ресурс за постигане на по-ефективно управление при кризи, категоричен е Велизар Шаламанов.

Пред медиите министърът сподели задоволството си от дадената висока оценка от областните управители за работата на военните при преодоляване на бедствия. Най-проявилите се ще бъдат наградени. Нужна е обаче според Шаламанов допълнително финансиране за техническото оборудване на екипите. Армията може още повече да помогне, ако имаме по-добра система за планиране и координация, подчерта министърът.