1792 г. — Франция е обявена за република.
1862 г. — Ото фон Бисмарк става канцлер на Прусия.
1862 г. — Американският президент Ейбрахам Линкълн обявява всички роби в разбунтувалите се щати за свободни от 1 януари 1863 г.
1872 г. — Извършен е Арабаконашкият обир.
1887 г. — Основан е град Акрън, окръг Уошингтън, щата Колорадо, САЩ.
1908 г. — Обявена е Независимостта на България, с което страната отхвърля васалната си зависимост от Османската империя, наложена ѝ от Берлинския договор. (стар стил)
1923 г. — Съставено е четиридесет и второто правителство на България, начело с Александър Цанков.
1934 г. — В резултат на взрив и последвал пожар в мина в Уелс загиват 260 миньори.
1944 г. — Военният министър Дамян Велчев издава заповед за назначаване на политически заместник командири в Българската армия.
1949 г. — Английското, канадското и американското правителство обявяват, че наскоро са регистрирали атомна експлозия в Съветския съюз, която Москва първоначално отрича, но по-късно става ясно, че опита e извършен на 29 август.
1959 г. — Открита е телефонна връзка между САЩ и Европа.
1960 г. — Мали получава независимост от Франция.
1973 г. — България скъсва дипломатически отношения с Чили, като протест срещу военния преврат на генерал Пиночет от 11 септември, който сваля от власт президента-социалист Салвадор Алиенде.
1974 г. — ООН признава Организацията за освобождение на Палестина и нейния лидер Ясер Арафат като официални пълномощници на палестинското население.
1975 г. — Извършва се неуспешен опит за убийство на президента на САЩ Джералд Форд в Сан Франциско.
1980 г. — Ирак напада Иран и започва Ирано-иракската война продължила 8 години.
1981 г. — Открит е Паметникът на незнайния войн в София.
Родени на 22 септември
1601 г. — Ана Австрийска , съпруга на френския крал Луи XIII († 1666 г. г.)
1741 г. — Петер Зимон Палас, германски биолог († 1811 г.)
1764 г. — Карл-Фридрих Фален, шведски учен († 1830 г.)
1791 г. — Майкъл Фарадей, английски учен († 1867 г.)
1802 г. — Юрий Венелин, украински българист, фолклорист и етнограф († 1839 г.)
1875 г. — Васил Моллов, български хирург и общественик († 1938 г.)
1882 г. — Вилхелм Кайтел, немски фелдмаршал († 1946 г.)
1885 г. — Ерих фон Щрохайм, австрийски режисьор и актьор († 1957 г.)
1893 г. — Алексей Лосев, руски философ († 1988 г.)
1895 г. — Пол Муни, американски актьор († 1967 г.)
1897 г. — Борис Спиров,български политик († 1974 г.)
1901 г. — Чарлз Хъгинз, американски лекар, Нобелов лауреат през 1966 г.(† 1997 г.)
1918 г. — Хенрик Шеринг, цигулар († 1988 г.)
1924 г. — Роузамънд Пилчър, британска писателка
1932 г. — Алгирдас Бразаускас, литовски политик († 2010 г.)
1933 г. — Светозар Неделчев, български актьор
1938 г. — Дийн Рийд, американски певец и киноактьор († 1986 г.)
1940 г. — Ана Карина, френска актриса от датски произход
1941 г. — Здравко Чолаков, литературовед, професор, университетски преподавател (СУ) († 2014 г.)
1944 г. — Анна Томова-Синтова, българска оперна певица
1951 г. — Дейвид Ковърдейл, британски музикант (Whitesnake)
1953 г. — Сеголен Роаял, френски политик
1957 г. — Димитър Костов, български политик
1957 г. — Ник Кейв, австралийски музикант
1958 г. — Андреа Бочели, италиански тенор
1966 г. — Ердоган Аталай, немски актьор
1969 г. — Явор Русинов, български музикант (Vox,Bulgaro,Yaku)
1976 г. — Роналдо, бразилски футболист
1978 г. — Хари Кюъл, австралийски футболист
1979 г. — Емили Отъм, американска певица и цигуларка
1984 г. — Лора Вандервурт, канадска актриса
1989 г. — Сабине Лисицки, немска тенисистка
1989 г. — Хюйон, корейска певица
1990 г. — Абдул Меджид ал-Фузан, саудитски актьор и певец
1992 г. — Габриел Ферейра, бразилски футболист