- Как е?

- Идеал Петров!

Така шеговито мнозина са отговаряли неведнъж в живота си. И надали им е минавало през ума, че всъщност на нарицателното Идеал Петров отговаря съвсем реална личност. При това не каква да е, а легендарна. С една уговорка - легендарна не покрай името, а покрай таланта си.

Малцина също знаят, че Идеал Петров е актьор роден и живял във Варна. На негово име дори има улица в морската столица - в кв. Възраждане. Домът му обаче е в центъра на Варна на ул. "Иларион Макариополски" 20, където и днес стои табелка, гордо обозначаваща къде е преминал животът му.

Роден е във Варна през 1899 година и е актьор с много интересна съдба. Един от емблематичните български актьори в първата половина на миналия век. Като ученик стъпва на сцената, после заминава за Русия, връща се, започва да работи с различни драматурзи. Над 400 роли в една дълга и интересна биография. И така, Идеал Петров е реален човек, при това със завидна популярност. И макар името му да малко странно, той си го носи с чест, хората го уважават, дори е канен да стане част от трупата на Народния театър.

Но човешките имена имат много интересна способност. В един момент те определят съдбата, а в другият стават нейна играчка. Идеал е красиво име за сцената, артистично до немай къде. Но вие не знаехте, че това е актьор, нали? Всъщност малцина знаят. Дори и популярен, неговата популярност не надхвърля тази, на редица други. Името му обаче го надвива. Ето как прочутият актьор навремето - Идеал Петров, е споменаван тук и там, културната общественост го знае, името му циркулира из пространството, а то не е обикновено. Тази циркулация обаче е много по-голяма от театралния живот във Варна или дори в цялата страна. Веднъж чуто, подобно име се запомня и се употребява в по-различни контексти вече. Това нито е нов, нито е български феномен.

Имената открай време са ставали думи, нарицателни, още повече, когато пък изначало съдържат в себе си термин. Така че дори не става ясно веднага, че са имена. И така, Идеал Петров, Идеал Петров, Идеал Петров... Колкото повече се повтаря, толкова повече е идеално за градския фолклор. От това, кой играе в постановката - Идеал Петров - до хубава ли е постановката? Е, ами тя е с Идеал Петров. Добрата постановка - Идеал Петров и оттам - Как си? Идеал Петров. Тоест идеално, добре, прекрасно.

На това се дължи фамилията, на състоянието. Всичко е перфектно, но Петров е човекът, наложил и името в поп културата. Затова се казва Идеал Петров, а не Георгиев, Иванов или ще по-малко пък Симеонов.

Биограифя

Роден през 1899 т. във Варна, той от малък се увлича по театъра. На сцената стъпва още като ученик. После бяга за Русия.

В Русия Идеал Петров попада в Червената армия за кратко, но не е държал пушка в ръката си никога. Много бурна история е имал. В Русия се е запознал със Станиславски. Предлагали му дори да остане да учи, но отказал, защото не се чувствал достоен да бъде в такъв голям институт", разказва внукът Росен Идеалов, който сега е един от най-известните музиканти в страната.

След като се завръща в България, Идеал Петров започва като обикновен стажант във варненската Оперетно-драматична дружба и обикаля страната с пътуващи трупи. После става актьор в театър "Пробуда". Там попада в ръцете на Стоян Бъчваров. С трупата изнасят представления в София, Пловдив, Плевен, Скопие, Русе, Бургас, Варна.

През 1949 г. той отново се завръща в родната си Варна, за да не я напусне никога

На сцената на Варненския театър е до 1966 г. Толкова е влюбен в своя град, че на два пъти отхвърля поканата да стане част от Народния театър в София. Вторият път дори връща изпратената му заповед за назначение.

За 44-годишната си дейност Идеал Петров изиграва над 400 роли. Сред най-ярките са Тартюф в едноименната пиеса на Молиер, Фамусов в "От ума си тегли" на Грибоедов, градоначалника в "Ревизор" на Гогол, Фалстаф във "Веселите уиндзорки" на Шекспир, Хаджи Марко в "Под игото" на Вазов, Вуйчо Васо в "Госпожа Министершата" на Нушич, Лука в "На дъното" на Горки и т. н.

През всичките тези години до него винаги е съпругата му - известната в миналото актриса Роска Петрова. Първите й стъпки като актриса на сцената са през 20-те години в Свободния театър в София.

По нова време нейният брат е директор на театъра и то за доста дълъг период - от 20-те до 40-те години. Сестра й пък е театрален шивач.

"Баба ми често играела роли на момченца, защото в онези години не пускали деца по турнетата. На 45 години тя все още играеше роли на момченца, толкова младолика беше, едно слабичко миньонче", описва я Росен.

Идеал Петров и Роска се запознават почти като на кино. Случва се, докато той актьорства в Хасковския театър. Трупата трябва да играе в някакво малко помещение само с един вход за публиката. В една от сцените в употреба влиза пищов. По онова време подобни епизоди се разигравали с халосни патрони. И колегата на Идеал размахал бойко пищова, след което гръмнал напосоки. И понеже зад сцената имало стена, патронът се отклонил и ударил крака на Идеал. Веднага прекратили представлението.

Кракът му бил сериозно засегнат и трябвало да престои на легло известно време. И трупата решила да възложи грижите над болния колега на най-крехката си и млада актриса - Роска. Тя всеки ден го посещавала, за да го извади от депресията, в която изпаднал. От среща на среща двамата се залюбили и както се пее в песните се взели. "Дядо ми бил малко дръпнат човек, а и не особено словоохотлив. Както разказваше баба ми, приказката била: "Роске, хайде да си съберем съдбите", разказва Росен Идеалов.

Пак като в песните разделила ги смъртта. Идеал Петров починал през 1983 г. Десет години по-късно и Роска.

В рода на Идеал Петров той слага началото на творческата ниша. Но при Роска началото е години назад. "По нейна линия музиканти и художници в рода ни има още от XVIII в. Например Добрович, много известен художник, от когото в Сливен има останала доста интересна сбирка. Той е завършил в Италия и е бил доста популярен там през XIX в.", казва Росен.

Синът на Идеал и Роска и баща на Росен продължава творческата искра. Алексей Идеалов не става актьор, но пък се увлича по рисуването и реденето на рими. "Положението стана Идеал Петров! И пред мен са го употребявали често, без дори да подозират, че това е името на баща ми. Усещането е особено - хем ти става мило, хем тъжно, защото постепенно името е заживяло собствен живот, отделно от човека Идеал Петров", споделя синът Алексей.

По професия той е икономист, затова и никога не си е вадил хляба с рисуване. На по-млади години се увличал по карикатурите и графиката.

Направил 3-4 самостоятелни изложби, участвал в няколко международни. Но после станал икономист на кораб, където и прекарал последните 15 години от кариерата си. "Там вече му беше трудно да рисува с тази почти отмряла техника - графика чрез дърворез, т. нар. висок печат", споделя Росен. А музата му като поет се отваря на корабите. Затова и стиховете му са все на морска тематика.

"Творци имаме и по майчина линия. Вуйчо ми е музикант, завърши десетина години преди мен. Аз всъщност от него познавам кларинета. Но той се отдаде на жанровата музика, свири в Германия. А майка ми, която е също икономист, дълги години се занимаваше и със състезателни танци и балет. Била е дори една година стажант-балерина във Варненската опера", казва Росен.

Той самият трябвало да бъде кръстен на дядо си, но Идеал Петров не позволил. "Като малък е имал доста проблеми покрай името си, затова беше категоричен. Но пък запазихме Идеалов като фамилия".

По музиката го запалил баща му,

който свирел 7-8 години на цигулка. С този инструмент започнал и Росен. "Но баща ми имаше лоши спомени от цигулката и ми купиха пиано. Покрай майка ми ходех и на танци, а покрай баща ми рисувах".

Росен дори играл в няколко пиеси като ученик. Но когато дошло време за кандидатстване, си направил простата сметка, че по-велик от дядо си няма да стане. А и името на Идеал Петров винаги ще виси над него. "Знаех, че трябва да съм суперталант, за да се освободя от това влияние. И се отказах от ВИТИЗ. Рисуването също ми вървеше, но музиката бе онова, което ме привличаше най-силно. По онова време вече свирех освен на пиано, и на кларинет. И двата инструмента ми вървяха много добре".

Така Росен завършил Музикалното училище във Варна при Иван Германов, след което се дипломирал и в Музикалната академия при проф. Сава Димитров. Изкарал и майсторски класове, специализирал съвременна музика.

Първата му сериозна изява на сцена била във Варна

"Оттогава май минаха 25 години", замисля се той. А най-трудната? "В БНР редакторите се смеят, че съм записал най-трудните произведения за кларинет. Като Сонатата на Лазар Николов, която е изобщо едно от най-трудните произведения в целия кларинетен репертоар в световен мащаб. Свирих също една доста виртуозна пиеса на Артим Потурлян. Изпълнявал съм и "Вълшебният кларинет" на Драгомир Йосифов, което е предизвикателство за всеки, който свири на този инструмент. Две години работих над една Соната от Стефан Драгостинов, която се надявам и някой след мен да изсвири".

Неслучайно Росен Идеалов е музикантът, когото канят да изпълнява най-сложните творби за кларинет. При това не само у нас, а и в цяла Европа. Дядо му със сигурност би се гордял, че името на внука е вече надминало неговото.