Липса е думата, с която може да се дефинира състоянието на здравеопазването и неговите проблеми. Липсват достатъчно финансов ресурс, правила, кадри и всичко това води до липса на доверие в системата. Това заяви в интервю за Дарик д-р Красимир Петров, директор на варненската болница „Света Анна" и четвърти в листата с кандидат-депутати на ГЕРБ.

Според д-р Петров проблемите в здравеопазването са подобни на тези в останалите сфери. „Трябва да сме наясно, че никъде, в нито една сфера не е бепроблемно - нито в енергетиката, нито във финансите или образованието, така че няма логика само в здравеопазването да е по-различно", коментира здравният специалист. По думите му проблемите са струпвани през годините. А през последната година и половина са станали още по-силни, за което говорели и фактите.

Не бе продължена започналата реформа в доболничната помощ, което доведе до ежедневни проблеми. Доболничната помощ по същество не изпълнява своята функция, която е превенция и филтър между специалистите от доболничната помощ и здравните заведения. Затова се получава претоварване на болниците с пациенти. То от друга страна е желано от тях, защото самият принцип да се плаща за преминал пациент принуждава всички болници да приемат колкото се може повече пациенти. Причината е, че единственият източник на приходи е заработката по Здравна каса", посочи д-р Петров.

„Получава се един парадокс - приемат се все повече пациенти, в същото време не се контролира достатъчно добре качеството на лекуване, болниците непрекъснато биват обвинявани, че приемат пациенти, които биха могли да бъдат лекувани в доболничната помощ, но от друга страна са заинтересовани да правят точно това по чисто финансов мотив", коментира д-р Петров.

Според кандидат-депутата на ГЕРБ най-големият проблем в здравеопазването, който в близките 10 години ще става все по-актуален, е липсата на добре квалифицирани кадри. „Има един принцип в организма и той е, че по време на шок кръвопотокът се насочва към жизнено важни органи - мозък, бъбреци, сърце. По този начин организмът мобилизира своите сили, за да запази най-важното - жизнените функции. В криза, в каквато безспорно е здравеопазването, трябва да насочим сили към структуроопределящи звена. Това е органът, който е важен. Това са бившите областни болници, някои от общинските болници, университетските болници, които работят целия спектър на медицинските услуги, най-тежките случаи и в спешната помощ", посочи медикът.

Д-р Петров е на мнение, че е крайно време да има ясни критерии, по които да се сключват договори с всяка една болница. А Здравната каса да сключва договор само с болници, които могат да оказват спешна медицинска помощ, които имат нощна реанимация и поддържат 24-часови спешни екипи. Според него трябва да се редуцира списъкът с болници, които се финансират чрез Здравната каса. Така ще се спре „изтичането" на кадри.

„Социалната функция, която имат частните болници, е почти нулева. Всички по-тежки случаи се приемат в структуроопределящите болници. Именно там се лекуват и здравнонеосигурените и така се трупат финансови загуби, каза още шефът на бившата Окръжна болница.

„На всички е ясно, че ако държавата иска, има достатъчно инструменти, с които да принуди хората да си плащат здравните вноски. Медицинско обслужване не трябва да им бъде отказвано и трябва да бъде гарантирано, но за него трябва да има кой да плаща. Това не трябва да бъдат хората, които си плащат коректно здравните осигуровки, и болниците, които непрекъснато генерират загуби", смята здравният специалист.

На ден през Спешния център в „Света Анна" минават близо 250 души, една трета от които са здравнонеосигурени. Повече от половината от тях са със заболявания, които не са спешни. Пациентите обаче не могат да бъдат върнати и се обслужват в спешните кабинети. Така болницата непрекъснато генерира загуби, обясни д-р Петров.

Болницата получава средно около 13 лева от държавата за пациент в Спешния център. Реалната сума, която бива похарчена, е 40 лева. И в крайна сметка само от здравнонеосигурени пациенти болницата губи месечно между 150 000 и 200 000 лева, посочи шефът на здравното заведение.

„Никога не съм крил, че съм влязъл в политиката, за да се опитам да помогна на болницата, в която цял живот съм работил, и съответно на здравеопазването във Варна. Смятам, че когато човек влиза в политиката, трябва да има някаква конкретна цел. И това много улеснява задачата му, защото знае точно за какво да се бори. Това, че мога да стана депутат от партия ГЕРБ, означава, че аз напълно одобрявам нейните принципи и съм приобщен към нейните идеи", сподели кандидат-депутатът.

Като своя кауза в следващия парламент д-р Красимир Петров посочи и някои законодателни промени, които ще се опита да въведе. Например да се въведе механизъм, чрез който да се избегнат ситуации като случая от тази година, когато поради неритмично плащане на Здравната каса имаше опасност да бъдат блокирани сметките на структуроопределящи болници поради дългове към доставчици.

Държавата би трябвало да си влезе във функцията и да поеме изцяло издръжката на здравни заведения от типа на Тубдиспансера във Варна. В противен случай Общината ще продължи да налива пари в здравно заведение, което по презумпция не може да бъде печелившо, отбеляза Петров. Според него идеята Тубдиспансерът да стане отделение към здравно заведение е трудно осъществима. Нито една болница не иска това отделение, защото това е недофинансирана дейност.

На фона на цялостната картина в здравеопазването, състоянието му във Варна е що-годе задоволително, смята дългогодишният лекар. „В болницата, в която работя, се опитваме през последните години наистина да подобрим и условията, при които работим, и условията, при които се лекуват пациентите. И, естествено, да подобрим качеството на продукта, който създаваме", каза още той.

„Мисля, че е смешно, когато за 20 дни хората трябва да те разберат и оценят". Така д-р Петров коментира възможността за преференция за предстоящото гласуване на 5 октомври. Според медика, в листата на ГЕРБ има хора, които до този момент са се доказали като специалисти и хора и това не им е необходимо.