Вече стана традиция около 1/10 от всеки випуск абитуриенти да отива да учи в чужбина. В последните години се очертават и някои любопитни тенденции при кандидатстването, които карат и чуждите университети да променят изискванията към нас. Новият хит сред кандидатите е Германия, която по брой на приети студенти в последните години догонва Острова. 1500 младежи са приети там миналата година, като бройката е скочила 10 пъти от 2000 г.

И последната провинция в Германия свали таксите за студенти - от тази година навсякъде в университетите на страната се учи безплатно. Новост обаче е, че в последните години немските университети започнаха да въвеждат допълнителни критерии, с които да пресяват мераклиите. Причината е големият наплив от отличници, сред които и вузовете трудно се ориентират. За специалности като медицина например университетите приемат с над 5,90 и дори с пълен отличен. А българчетата по ред причини, сред които и по-ниските изисквания в нашите школа, по-лесно изкарват високия успех. Затова пък в препъникамък често се превръща изискването да са имали допълнителни занимания по избраната специалност - например стажове или практики. В немското средно образование последните години задължително включват стаж.

Българчетата обаче не карат практики в родното училище и това силно ги затруднява. Всички кръжоци и клубове по интереси, които са свързани с избраната от тях специалност, са добре дошли в CV-то. Друга новост е и фактът, че все повече университети в последния момент поставят условие за интервю на място, когато не могат да отсеят от равни кандидатури. За медицина пък задължително се държи тест по химия и биология. Иначе плюсовете на немското образование са ясни за всеки - безплатно, високорейтингово и почти нулева безработица сред висшистите, завършили там. Нужни са пари само за издръжката на студента, като тя варира според града.

В Дрезден може да е 600 евро, а в Мюнхен - 1000. Двустаен в Магдебург има същия наем, колкото стая в Мюнхен, а настаняването по принцип е най-високият разход. Другият е здравната застраховка, която струва над 70 евро на месец, но тя не е задължителна.

Интересното е, че от тази година с изпит ще ни сюрпризират и някои университети в Холандия. Те въвеждат тест по математика по стандартите на образованието в Ниската земя, които не съвпадат с нашите. Мераклиите да учат там икономика или информатика например могат да се обърнат към университетите и да поискат да им изпратят ориентировъчно примерни тестове, или да ги вземат от сайта на университета.

Дания пък затяга приема за европейски граждани за сметка на своите жители. Тази година с преференции ще бъдат датчаните, а бройките за чужденци ще бъдат по-оскъдни. Тези промени в образователното законодателство на страната са приети през 2013 г., но започват да важат от 2015 г. Подробности за приема в чужбина може да бъдат видени по време на поредицата образователни изложения, които предстоят в страната. Първото от тях - на "Дарби", стартира на 21 и 22 септември в столицата, а след това ще обиколи Бургас, Варна и Плевен.

Според консултантите на образователната фирма, тази година се е очертала и още една тенденция, която важи за кандидатстващите във Великобритания. Много от тях подценяват подготовката си за българските зрелостни изпити и на финала се оказват в патова ситуация. Приемът в Англия става още преди дипломирането, като университетът дава условно съгласие, но поставя определени изисквания за успеха от дипломите на младите хора. Някои от по-елитните университети имат и специални изисквания за резултати от зрелостния изпит или за трета допълнителна матура. Оказало се, че много от младежите се провалят на бг матурите и не могат да постигнат искания резултат. Така доста от нашенчетата стигнали до процедурата "клиринг" при която се влиза директно в телефонни преговори с университета за всяка свободна бройка, останала на финала. Обикновено тя тече през август и приключва за около 2 седмици.

В резултат можеш да бъдеш приет и без да си постигнал искания резултат на изпитите, но се хабят допълнително време и нерви, разказва консултантът Благовеста Евтимова. Младите хора си правят и други любопитни експерименти - да кандидатстват в редки хибридни специалности като например психология, комбинирана с медийни науки. Това обаче ги проваляло, защото, за да бъдат приети, трябва да удовлетворят изискванията на два факултета едновременно, което е доста по-трудно. Консултантите успокоиха, че студентски заеми за следване ще има - политиката на Острова не е променена в това отношение. Засегнати са единствено кредитите за издръжка, които се отпускат при 3 г. престой в страната и касаят много малко българи. Всъщност проверката показала, че действително има английски университети, които записват емигранти като "мъртви души", за да си запазят субсидията, тъй като след драстичното вдигане на таксите в Англия някои от вузовете с по-нисък рейтинг не успяват да запълнят свободните си места. Имало хора, които са в списъците на тези вузове, но по никакъв начин не могат да докажат, че са учили. Това довело и до допълнителна процедура по акредитация на въпросните университети, предимно частни, за да докажат, че могат да провеждат обучение.

Съветите на консултантите към родителите са да не изпращате детето да учи навън, ако нямате възможност да отделите пари за издръжката му. Вече имало семейства, които се опитват да следват тенденцията "висше в Европа на всяка цена", но не могат да осигурят издръжката на детето си в пълен размер, разчитайки то да работи. В резултат студентът не може да се справи с двойното натоварване да учи и се труди едновременно. Често тези деца изпадали в депресии и дори се връщали, въпреки че са приети навън.