Джордж Фридман коментира стратегията на САЩ в анализ на агенция "Стратфор", който в."24 часа" публикуват със съкращения.

В момента Съединените щати губят баланс. Те се сблъскват едновременно с предизвикателства на сирийско-иракския театър и на украинския театър. И нямат ясен отговор нито на едното, нито на другото, пише Джордж Фридман.

Дилема от този род не е необичайна за глобална сила. Паралелни предизвикателства в различни региони създават несигурност и объркване. Местоположението и силата на Съединените щати позволяват някаква степен на несигурност, която не води до бедствие. Създаването на ясна и цялостна стратегия обаче е необходимо, дори ако тя се състои в това да се отдалечиш и да оставиш събитията да следват своя ход. Когато се появят сигурни намерения, резултатът ще е цялостна нова стратегическа карта, която включва и двата конфликта.

Концептуално е важно да се мисли в посока на ясен център на гравитация на действията. За мен е все по-ясно, че този център е Черно море, твърди Фридман.

В момента двата активни театъра на военни действия с широка потенциална значимост са Украйна и Сирия-Ирак. На втория силите на “Ислямска държава” предприеха офанзива, целяща най-малко да контролира региони в двете държави, а максималната цел е да доминира региона между Левант (Източното Средиземноморие)и Иран.

В много отношения няма връзка между тези два театъра. Да, руснаците имат проблем в Кавказ и има съобщения за чеченски съветници, работещи за “Ислямска държава”. В този смисъл руснаците далеч не се чувстват удобно покрай това, което се случва в Сирия и Ирак.

От друга страна, всичко, което отклонява вниманието на САЩ от Украйна, е добре дошло за руснаците.

На свой ред “Ислямска държава” би трябвало да е противник на Русия в дългосрочен план. Непосредственият й проблем обаче е мощта на САЩ, така че всичко, което разсейва Съединените щати е благоприятно за “Ислямска държава”.

Руснаците и “Ислямска държава” имат удобството, че се съсредоточват върху една криза. Съединените щати трябва да се съсредоточат върху двете.

Рационалният ход за държави като Румъния, Унгария или Полша би бил да не се карат с Русия докато нямат достатъчни гаранции отвън, пише Фридман.

Справедливо или не, само САЩ биха могли да дадат такива гаранции.

Същото може да се каже и за шиитите и кюрдите, изоставени от САЩ през последните години в резултат на възгледа, че могат да се справят сами.

Проблемът, пред който се изправят САЩ, е как да структурират такава подкрепа физически и концептуално. Оказва се, че има два несвързани помежду си театъра, а американските възможности са ограничени. Изглежда сякаш ситуацията не дава възможност за убедителни гаранции. Но стратегическото мислене на САЩ трябва да се придвижи от виждането, че това са различни театри, към визията, че това са различни аспекти на един и същ театър:

Черно море

На картата виждаме, че Черно море географски е “базата”, която свързва тези региони. Морето е южната граница на Украйна и Европейска Русия и Кавказ. А Северна Сирия и Ирак са на по-малко от 650 километра от Черно море.

Ако бъде подсигурено това, което бих нарекъл Широкия Черноморски басейн, това ще даде рамка, смята Фридман. Стратегия за Черно море би дефинирала важността на Грузия, източния бряг на Черно море. Още по-важно - тя би придала на Азърбайджан достатъчна тежест. Така би имало контра на джихадистите в региона или поне буфер.

Черноморска стратегия би подтикнала САЩ към ясно определение на две ключово важни за тях отношения. Първото е с Турция, второто - с Румъния, смята Фридман.