Българският морски туризъм отчита лош сезон. И го обяснява главно с лошото време и международното положение. Част от причините обаче са в самия него. Заради тях той губи позиции на най-естествения си пазар - българския. И без окончателни данни вече е очевидно, че това лято ще е най-лошият от 2009-а насам сезон за българския морски туризъм. Поне за онази му част, която може да бъде отчетена. Говори се за спад от около 15 на сто в сравнение с миналата година - и при посещенията, и при приходите. При положение, че морското лято носи 70 процента от годишните туристически приходи, това очевидно ще означава неуспешна година за целия туризъм и съответно за приходите от него в българския бюджет, твърди Ясен Бояджиев от Дойче Веле и дава конкретни примери.

Лош късмет

От представителите на самата туристическа индустрия най-често чуваното обяснение е: лош късмет. Заради лошото време и международното положение. Наистина, част от причините са свързани с обективни, независещи от нея обстоятелства. Лятото бе необичайно дъждовно, а новините за наводнения определено не благоприятстват привличането на туристи.

Конфликтът между Украйна и Русия също. Покрай него за година курсът на руската рубла спрямо еврото падна с над 20%, а на украинската гривна - с над 40%. Което оскъпи почивката в България за туристите от тези две страни. Като се добавят другите ефекти от тази криза и масовите фалити на руски туроператори, не е учудващо, че по предварителни данни туристите от Русия са вероятно с над 10 на сто, а украинските с над 20 на сто по-малко от миналото лято.

Ефектът от този отлив се подсилва от обстоятелството, че - както твърдят специалистите, през последните години българският туризъм е залагал основно именно на привличането на повече руски туристи, покрай което е отслабил позициите си на западните пазари - на германския и британския, например. Сериозен отлив се наблюдава и от други посоки: през последните две години румънските туристи са намалели с между 20 и 30 на сто.

Така стигаме до онези причини за лошия сезон, които не са въпрос на късмет, а на предимства и недостатъци в конкурентната битка с други туристически дестинации.

Българите - стълб на туризма в Северна Гърция

В това отношение най-показателни са загубите на българската туристическа индустрия на нейния най-близък и потенциално най-„лесен” и най-перспективен пазар - българския. Все повече българи загърбват българското море и предпочитат да похарчат парите си на друго място.

За най-голямата част от тях това място е Гърция. По данни и прогнози на Института за анализи и оценки в туризма, до края на годината броят на българските туристи в Гърция ще достигне ръст от цели 20% - от 970 хиляди през 2013-а до 1 милион и 200 хиляди през тази година. Наличните статистически данни са до края на второто тримесечие и показват ръст от 34,6%. Към тях мога да добавя лични впечатления, които вероятно би потвърдил всеки, пътувал това лято до егейските плажове.

Всъщност, по тези плажове човек има чувството, че се намира в България - отвсякъде се чува българска реч. По паркингите автомобилите с български номера са колкото гръцките. А през юли, пиейки кафе край морето в Керамоти, установих, че в постоянния поток от коли към ферибота за Тасос горе-долу всяка трета е с българска регистрация - при това не само от София, Пловдив или от граничните области, а от цяла България. Включително от Варна и Бургас. Ресторантите и хотелите са пълни с българи и затова менютата и въобще обслужването на български език вече не са изключение, а по-скоро правило. Или както казват и местните хора, туризмът в Северна Гърция до голяма степен се крепи на българските туристи. И е преживял кризата именно благодарение на тях.

Сравнения, които не са в полза на България

Какво ги привлича там? Част от причините, разбира се, са обективни и не зависят от българската туристическа индустрия. За някои Егейско море е по-близо от Черно, особено след като бяха открити нови гранични пунктове. Сезонът там е по-дълъг, времето - по-стабилно, а морето - по-топло и спокойно.

Но има и много други причини, които изглеждат по-важни. Дори и когато цените са малко по-високи. Морето е чисто, плажовете - също. Не те дебнат на всяка крачка да ти вземат парите - за паркинг, чадър и шезлонг, например. Храната по правило е по-добра, както и обслужването. Построеното не дразни, понеже е съразмерно. Инфраструктурата е добра. И дори навсякъде има канализация. Въобще, цари спокойствие и съхранена природна красота.

Все неща, които са в ярък контраст с положението на много места по българското Черноморие - грозни, презастроени и шумни, без канализация, с мръсни плажове, мръсно море и лошо обслужване. Проблеми, които не са от вчера и ще продължат да отблъскват туристите и утре, когато може би времето ще е хубаво, а международното положение - спокойно.

От друга страна обаче фактът, че все повече българи имат близък и достъпен (включително във финансово отношение) избор, може да има оздравителен ефект, тъй като тази конкуренция би могла да принуди българския туризъм да не разчита само на природните дадености и построените "легла", а да подобри качеството на предлаганата услуга.