Липсват желаещи да бъдат водолази-спасители. В цялата страна те са едва 15-тина.

„Почти всяко наше излизане е свързано със смъртни случаи или неприятни гледки", обяснява Борислав Арнаудов - старши спасител-водолаз от ПБЗН-София. „Работим с граждани, които с в повечето случаи в шок", казва и Радослав Славов от Варна пред бТВ.

По наредба, един водолазен екип е от четирима души. В повечето градове работят само двама щатни водолази.

Радослав спасява хора в Аспарухово. „Човешкият живот се гледа, първо винаги човешкият живот, затрупани коли имаше, в глинестата тиня, първо минавахме в засегнатите райони, където е минала вълната и търсехме хора, които имат евентуална нужда от евакуация", разказва той.

Борислав е в първите часове след стихията в Мизия. „При наводненията в Мизия и Бяла Слатина, ако не беше намесата на щатните водолази, жертвите щяха да са повече... Извадихме един 90-годишен възрастен човек на носилка в лодка при страхотно течение", обяснява той.

Заради неясния статут и многократното прехвърляне на водолазите към различни служби, мнозина се пенсионират преди да станат на 40 години. Един от най-старите спасители с над 1500 часа под вода - Александър Видов, отбелязва и друг проблем.

„Според мен много трябва да се наблегне на тренировките, защото те са основен фактор за безопасността на хората", смята той.

Именно при тренировка, старшите предават опита си на младите колеги и така могат да се избегнат ненужни жертви в бедствия.