До 2016 година трябва да се прекрати утвърждаването на прием за професионалните направления с най-ниски резултати.

Това е записано в плана за действие на мерките по актуализираната Стратегия за развитие на висшето образование в Република България за периода 2014-2020 г., която беше публикувана за обществено обсъждане, предаде репортер на БГНЕС.

До 2016 година трябва да се усъвършенства модела за кредитиране на студенти и докторанти, както и системата за предоставяне на стипендии. Ще се работи и за усъвършенстване на рейтинговата система на висшите училища, за да може да се осигури обективна оценка на качеството на обучението по отношение на нивото на подготовка. До 2016 година трябва да се подобри и системата за прием във висшите училища съобразно резултатите от оценяването на професионалните направления. До тогава трябва да се обедини и институционалната и програмната акредитация на ВУЗ-овете. До 2018 година пък трябва да има профил на компетентностите за всяка една специалност, която може да се учи в българско висше училище.

От МОН обмислят да спират субсидията за научна дейност на дадено висше училище със слаби научни резултати. До 2016-2017 година трябва и да се диференцира субсидията за научна дейност за висшите училища въз основа на обективни показатели за научните резултати - брой публикувани и реферирани научни статии в международни бази данни, брой получени цитати, брой подадени заявки за международни патенти. От министерството имат амбицията и да създадат обща информационна мрежа на кариерните центрове, асоциации на завършилите, алумни центрове, както и да повишат капацитета им.

Една от записаните в стратегията цели е достигане на равнище от 36% завършили висше образование на възраст между 30 и 34 години през 2020 г. Повишаването на дела на завършилите висше образование изисква да се преодолеят две сериозни предизвикателства. Едно от тях е от демографски характер. "България е пред прага на демографска катастрофа, поради безпрецедентно застаряване на населението, ниски темпове на раждаемости т.н.", се казва в стратегията. Там като основна слабост се посочва, че не беше изграден ефективен механизъм за връзка между висшите училища и бизнеса и публичните институции като потребители на високообразовани, проактивни и мотивирани кадри, адаптивни към структурните и квалификационни изменения в системата на заетостта.

Налице е сериозно разминаване между структурата и профила на завършващите студенти на образователно-квалификационните степени "бакалавър" и "магистър" и ОНС "доктор" и динамиката на пазара на труда в България и ЕС, се сочи в проекта на документ. От спешни решения се нуждае и проблемът с практическата подготовка на студентите в реална работна среда. На младите специалисти липсват както адекватни практически приложими познания, така и умения и навици.

Сред другите конкретни цели записани в стратегията са: повишаване на средствата за финансиране на висшето образование и науката и на ефективността на използването им чрез нов модел на финансиране. Тук като очаквани резултати е записано: достигнат процент от БВП до 2020 г. в размер на 1,5%, отделен за наука и увеличени средства за висше образование. Значително повишен дял на частните инвестиции в образованието и науката. Разработен и утвърден нов модел на финансиране на системата за висше образование, ориентиран към резултатите от обучението и реализацията на студентите и докторантите.