Министерството на културата да предостави собствеността на Римските терми, Аладжа манастир и Базиликата от държавата на община Варна. Това ще предложи шефът на Археологическия музей в морската столица проф. Валентин Плетньов на представителите на държавните институции по време на днешната дискусия, на която ще се начертаят маршрути "Чудесата на Варна". "Стандарт" събира на една маса зам.-министри, кметове, историци, археолози, директори на музеи, представители на туристически бранш, които ще обсъждат какви пакети с културно-исторически обекти да се предлагат на богатите чужденци, които пристигат във Варна с круизи. Домакин на дебата "Круизите - нови възможности за морски и културно-исторически туризъм" е кметът на Варна Иван Портних.

Проф. Плетньов ще очертае пътя на "Виа понтика 2" - от Римските терми в града през манастирите Караач Теке и в Джанавара, крепостта в Шкорпиловци, на нос Св. Атанас в Бяла и др. Той ще настоява отново за финансиране на идейно-техническите проекти на археологическите обекти в региона, за да са готови и да кандидатстват по международните програми.

Учените ще пледират за превръщането на Варненския халколитен некропол в посетителски център за туристи и включването му в списъка на световното културно наследство на Юнеско. Там е открито най-старото обработено злато в света, по-старо от фараонските накити в Египет. Археолозите направиха вече връзка между най-старото злато на света и най-стария солодобив в най-древния град на Европа - Провадия. Хората, замогнали се навремето от първите пари - солта, са натрупали след това и жълтото имане, казва проф. Веселин Николов, ръководител на обекта Провадия - Солницата, посочвайки атрактивния маршрут за туроператори и туристите.

Тази година приходите на Археологическия музей във Варна от посещения ще бъдат с 1/3 повече в сравнение с м.г. Общо туристите, разгледали културно-историческите забележителности в морската ни столица и региона, са близо 200 000, като голяма част от тях са слезли от круизни кораби. За сравнение миналата година те са били едва 130 000 нашенци