За първи път от 2009 г. пристанищата във Варна и Бургас отчитат рекорден брой круизни кораби. До края на сезона през октомври само от порта в морската ни столица се очаква да отчетат 40 лайнера. Тогава броят на круизните туристи, избрали да посетят Варна и нейните забележителности, ще стигне близо 25 000. За сравнение през изминалата 2013 година на пристанище Варна акостираха 13 кораба с по-малко от 3000 туристи, според справката на шефа на порта доц. Божидар Чапаров. На пристанище Бургас пък пристигналите пътнически кораби това лято са 13 с 18 058 пасажери на борда. На порта в Несебър пък са акостирали 26 лайнери с 6928 пътници. Средно всеки един от туристите харчи по 100 евро, но на брега слизат половина от пасажерите, твърдят от бранша.

Как богатите туристи, които обикалят света в търсене на приключения с плаващите дворци, да открият "Чудесата на България" ще обсъждат зам.-министри, представители на държавни институции, кметове, историци, археолози, директори на музеи, представители на туристическия бранш. "Стандарт" събира на една маса хората, от които зависи да начертаят маршрути за чужденците из Варна и региона. Ще предложим специален автобус да развежда гостите из забележителностите на морската ни столица - катедралата, некропола, музея с най-старото обработено злато в света, термите. Част от приключенците могат да отскочат в специални екскурзии до Аладжа манастир, Побитите камъни и Провадия-солницата. Идеята е да се начертаят маршрути, които да се предлагат на гостите. Домакин на организираната от в. "Стандарт" дискусия "Круизите - нови възможности за морски и културно-исторически туризъм" ще е кметът на Варна Иван Портних.

Круизният туризъм става все по-масов заради силната конкуренция на пазара между мегакомпаниите, които предлагат тази услуга. Круизните туристи обикновено са по-платежоспособни от класичските ол-инклузивни летовници, дошли на плаж или на алкохолен и секстуризъм. Средната възраст на пасажерите на борда на лайнерите е 50 години, като те търсят да открият нови светове и преживявания и въпреки че повечето са обиколили света, България остава малко известна за тях и им е интересна, отчитат от бранша.

Туристи събират печати, пращат ги в МИЕ

Пет фотоапарата - висок клас, пет таблета и десет раници ще получат късметлиите, които успеят да обиколят минимум десет от общо петдесет родни исторически и природни красоти. Инициативата е на Министерството на икономиката и енергетиката. Тя цели да се популяризират интересни, но малко известни старини и феномени у нас.

В списъка на министерството са включени скални манастири, крепости, мегалити, но също етнографски забележителности и музеи. Голяма част от обектите са разположени в природни резервати и прекрасни местности, така че любознателните туристи могат да се насладят както на руините, така и на природата около тях. Освен исторически паметници в списъка присъстват и няколко уникални природни феномена като Каньона на водопадите край Смолян и резервата на лешоядите край село Маджарово.

Печатите се намират във всеки един от обектите, включени в списъка на МИЕ. Така посетителите ще могат да ги приложат като доказателство. Формулярът, на който се поставят печатите, пък се изтегля от сайта на МИЕ - www.mi.government.bg. Подпечатаният екземпляр се изпраща в министерството, където ще се тегли и томболата.

Министър иска музей на открито до "Струма"

Да се запази уникалното неолитно селище отпреди близо 8000 години край село Мурсалево, през което трябва да мине бъдещата автомагистрала "Струма". За това ще се боря докрай, в непрекъсната връзка съм с шефа на Агенция "Пътна инфраструктура" Лазар Лазаров, каза служебният министър на културата Мартин Иванов. Той бе категоричен, че целта е да се намери решение, което да позволи там да се направи музей на открито. Той пристигна на място, за да се увери с очите си в уникалността на обекта и да обсъди проблема с ръководителя на екипа археолози професор Васил Николов. Министърът бе категоричен, че древното селище е повод за гордост за нацията ни. "Тук е имало истински мегаполис за онова време, живели са 1000 души, което е страшно много за онази епоха. Улиците са прави, има къщи на два етажа, а у нас дори през Възраждането почти всички домове са били едноетажни. Проф. Николов се бори като лъв за запазването на това културно наследство", каза още министър Иванов, докато разглеждаше с интерес седефено копче отпреди 8000 г. и други ценни находки. Той увери, че ще се направи всичко необходимо да се намери инженерно и финансово решение на казуса.