Това обявиха след изследване на 33 проби специалисти от швейцарската “Евротест контрол”

Рухна десетилетната криминална загадка около мълвата, че Панагюрското съкровище е продадено в чужбина и е подменено с копие, представяно десетки години за оригинала.

Останала е за изследване само последната 33-а проба, но и без нея от вчера е категорично ясно - Панагюрското съкровище е автентично. Това заявиха пред шефа на НИМ Божидар Димитров от швейцарската компания “Евротест контрол”. Това означава, че напълно съвпадат резултатите от пробата, взета от отчупеното крило на сфинкса от каничката ритон с Афродита и самия ритон.

Предпоследната 32-а проба бе третата от отчупеното парче, но и този прецизен анализ също показва 100-процентово съвпадение на златото с ритона под инвентарен номер 3201, тъй като установи точно чистотата на златото и процентите на примеси като силиций, цинк, манган и др.

Този тристранен анализ стана възможен, след като възрастна уредничка на музея в Пловдив припомня, че крилата на сфинкса от каничката ритон с Афродита са били счупени при изваждането на съкровището от земята и едното после е намерено и съхранено в музея.

Отличителното е, че това парченце никога не е напускало Пловдив и ако оригиналното съкровище е продадено и подменено с копие, сравнителен анализ на ритона с отчупеното крило ще даде отговор на 55-годишната криминална загадка около прочутотоПанагюрско съкровище.

А тезата за подмяната притоплят от две години Стефка Ангелова и Павел Цветанков - брат и сестра, потомци на един от тримата братя Дейкови, открили Панагюрското съкровище през 1949 г. Двамата в прав текст искат държавата да им върне съкровището, защото по право било тяхно! Те са завели поредица дела и въпреки неуспеха досега, заплашват да отнесат въпроса в Международния съд за защита правата на човека в Страсбург.

И пращат безспирни писма до държавните инстанции, особено до Националния исторически музей. Само в четвъртък са получени две. Стефка Ангелова пише: “Моля да ми предоставите протоколи от изследвания на химически и структурен анализ на запазената в РАМ Пловдив част от ритон с инвентарен номер 3201 от Панагюрското златно съкровище, протоколите от изследвания на химически и структурен анализ на предметите от Панагюрското златно съкровище. Моля да бъдат заверени. Моля спазвайте срока по ЗДОИ.”

В друго писмо с подобен текст брат Павел Цветанков иска и снимка с мерителна линия на изследвания детайл - крило от сфинск с инвентарен номер 3201.

Ще трябва да се задоволят само със заключението на експертите от последните изследвания, а именно, че има пълна единтичност на златото от отчупения детайл и от самия съд. “Ако им дам резултатите, показващи по колко грама има примеси от цинк, манган и т.н. в златото, то половин България ще започне да прави Панагюрско съкровище”, коментира директорът на НИМ Божидар Димитров.

Това отчупено крило би трябвало най-после да се прикрепи към сфинкса на каничката ритон, но пловдивският музей не го дава. “Ще туря парчето, като ми върнат Панагюрското съкровище”, каза Константин Кисьов.

Местни патриоти от години искат то да се върне в Панагюрище, откъдето е тръгнало по света. “Сред тях бе и собственикът на мини “Асарел-Медет” Лъчезар Цоцорков, но като разбра, че няма да може да върне в Панагюрище съкровището, извади от сейфа 2 кила злато и направихме 2 копия - едно за Панагюрище и едно за НИМ”, разказва Божидар Димитров. По копията година и половина работят много добри професорски колективи.

Но докарват съкровището на форма и по размер, но не и по тегло - дубликатите тежат по половин килограм повече от оригинала

Не може да се направи точно копие, защото не познаваме технологията на траките.

Копието в НИМ се експонира, когато оригиналът пътува за изложби по света, пояснява Божидар Димитров.

Ако отидете днес в НИМ, ще видите копието, защото автентичните съдове се снимат за изложбата в Лувъра, която трябва да е през април. А преди това пък бяха вземани заради цялостните изследвания от “Евротест контрол”.

Щом “Евротест контрол” обяви резултатите от изследването, които доказват автентичността на златните съдове, шефът на НИМ е решил да заведе дело срещу самообявилите се за наследници на Панагюрското съкровище, заради дискредитирането на музейните работници от 1949 г. насам с внушението, че съкровището е подменено с менте, а и заради финансовите загуби, които търпи музеят от твърдението, че хората ще видят копие, а не оригинал.

Божидар Димитров смята, че и държавата трябва да се намеси, защото тя се представя с това съкровище в чужбина и не трябва да позволява да се бие лекомислено по престижа . Защото излиза, че през всичките тези близо 70 години тя е лъгала чуждестранните си партньори, а сега предстои да излъже и Франция, тъй като през април съкровището отива в Лувъра.

Изумен от отсъствието на държавата в процеса за Панагюрското съкровище е и шефът на пловдивския музей проф. д-р Костадин Кисьов.

Божидар Димитров: Завеждам дело срещу двама от рода Дейкови за тормоз и финансови загуби на НИМ

Завеждам дело за психотормоз и финансови загуби срещу Стефка Ангелова и брат Павел Цветанков. Психотормозът на обявилите се за наследници на Панагюрското съкровище към служителите на НИМ не стихва. Разпоредил съм един зам.-директор да отговаря на неспирните им искания, отделно и адвокатът с това се занимава. Някой им дава съвети, тъй като боравят с чужда за тях професионална терминология. Вероятно са използвани като маша от организирана група начело с богат колекционер и консултирана от специалисти.

Съдът няколко пъти постанови достатъчно ясно, че всяко съкровище, намерено под земята, е държавна собственост. Но те работят като китайската капка - всеки ден атакуват с писма, завели са поредица дела, от които досега са загубили три. Защото откривателите са получили възнаграждение през 1949 г. И не само тримата братя от рода им, а цялата тухларска бригада от 11 души, която копаела глина в чужда нива.

Писмата до НИМ с всевъзможни искания, които вече са стотици, са психологически тормоз на музейните работници от 2 години. Допълнително тиражират лъжи, че съкровището уж било продадено от Людмила Живкова и подменено от музейните работници, а ние сме криели факта, че в НИМ се излагал фалшификат. Е, на това обвинение вече имаме отговор - Панагюрското съкровище е автентично и никой не е подменял оригинала.

Отдавна се знае, че това не са съдове от един цялостен сервиз, а са правени в порядъка на 20-30 години и са подарявани поотделно на владетеля при разни поводи. Античните автори пишат, че при тракийски владетел не се отивало с празни ръце, а с подарък - хубава девойка, кон или златен или сребърен съд. Така най-вероятно е събрано Панагюрското съкровище. Ние имаме вече резултатите. Остава само специалистите да се произнесат по една от пробите на фиалата, но след 32 изследвания на деветте съда тя е без значение. А и фиалата, и другите 7 съда няма с какво да се сравнят. Реално може да се сравни само ритонът с отчупеното от него парченце. И там съвпадението е 100 процента. А е ясно, че не можеш да правиш копие само на 8 съда, а само на деветия - на единия от ритоните, да не направиш. Защото дори и тези, които евентуално биха направили копие, не знаят, че има оригинално парченце, с което може да се сравни, тъй като то не е пътувало никъде по изложби, т.е. не е напускало Пловдив. Аз самият не знаех това допреди две седмици.

Този детайл помогна да се разруши една дълга лъжа, че Панагюрското съкровище е било подменено. Не е! И след като се обявят официално фактите, ще заведа дело към претендиращите за наследници - за уронен престиж на музейните работници, за финансови и морални вреди и за тормоз, тъй като всеки ден в НИМ се получават писма от тях, на които трябва да се отговаря по закона за достъп на обществената информация.

Две копия помиряват София и Панагюрище, иска го още Пловдив и самообявили се за наследници

През октомври 2012 г. Павел Цветанков и неговата сестра Стефка Ангелова предявиха безпрецедентен съдебен иск държавата да им предаде Панагюрското златно съкровище, тъй като те са наследници на откривателите на съкровището братята Павел, Петко и Михаил Дейкови от Панагюрище.

Цветанков и Ангелова не са удовлетворени, че навремето държавата е изплатила награди не само на тримата братя, а въобще на останалите от тухларската бригада, намерила имането, като копаели глина в чужда нива. Според тях паричната еквивалентност на съкровището или то самото трябва да се подели между наследниците на тримата братя и наследниците на Георги Топалов, собственик на нивата. Те се позовават на действащия тогава Закон за старините от 1911 г., според който всичко, намерено на частна земя, принадлежи на нейния собственик или на откривателите.

В инвентарната книга съкровището е заведено под номер 1302 през 1949 г. от тогавашния директор Димитър Цончев. На братята Павел, Петко и Михаил Дейкови пловдивският общински народен съвет е платил по 300 000 лв. тогавашни пари, а на останалите от бригадата - по 15 000 лв.

През 1974 г. съкровището е взето в София и оттогава с него се разпорежда Националният исторически музей. През октомври 2010 г. то бе върнато за 2 месеца в Града на тепетата заради откриването на новата сграда на пловдивския музей. Тогава кметът Славчо Атанасов обяви, че то остава завинаги в Пловдив и връщане назад няма. Министърът на културата Вежди Рашидов го заплаши с прокурор, повикаха премиера Бойко Борисов за арбитър в спора и дебатите дори влязоха в парламента. Накрая Панагюрското отново стана експонат в НИМ.

Според обявилите се за наследници на съкровището то е променяло няколко пъти теглото си през годините, което им дава основание да заключат, че са били представени негови копия. Специалисти обаче контрират, че едни са били теглилките едно време, други по-прецизни са електронните днес.

Но Цветанков и Ангелова лансират версията, че оригиналът е продаден от Людмила Живкова. Двамата дори поискаха Интерпол да разследва автентичността на съкровището и се заканиха да сезират Европейския съд по правата на човека.

Тухлари копаят за глина, откриват от злато Атина, Афродита, Хера, Нике, Аполон, Тезей и Дионис

Панагюрското златно съкровище е открито на 8 декември 1949 г. на 2 км от Панагюрище в местността Мерул от тухлари, които вадели глина от земя, собственост на Георги Топалов. Всичките 11 работници са наградени от държавата, най-много пари вземат братята Павел, Михаил и Петко Дейкови.

Съкровището представлява тракийски златен сервиз за пиене от девет златни съда с общо тегло 6192,7 г. Смята се, че е принадлежало на владетел на племето одриси от средата на IV в. пр. Хр. В стила се съчетават тракийски и елински влияния.

Панагюрското съкровище се състои от 9 златни предмета - една фиала и осем ритона, на които са изобразени гръцки богове и герои, глави на свещени животни и митологични същества през античността. Съдовете са имали ритуална функция да пречистят течността и да пазят пиещите от тях.

1. Ритонът амфора е висок 39 см и тежи 1635 г. В центъра е двукрила врата, очертана от колони с капители лъвски глави и крилати сфинксове в основата им. Изобразени са 7 мъжки фигури. Дръжките имат форма на изправени кентаври. Под тях са две глави с отворена уста като чучури.

2. Фиалата е с диаметър 25 см и тежи 845,5 г. Около издадената напред част в средата има венец от 24 жълъда и три фриза със 72 уголемяващи се африкански глави. Златото, от което е направена, се отличава по състав от това на ритоните, тъй като съдовете не са от един сервиз.

3. Ритонът с козел отпред е висок 14 см. По-долу е изобразена Хера на трон и с фиала в дясната си ръка. Вляво и вдясно са Артемида и Аполон с лък в ръка. Зад тях е Нике с разперени крила. Имената им са гравирани до главите им.

4. Ритонът с глава на елен е висок 13,5 см, тежи 674,8 г. Дръжката е лъв с лапи върху устието, а в основата е женска глава. Седящият

Парис държи овчарска гега в лявата ръка, а с дясната показва коя е най-хубавата от трите богини до него - Хера на трона, Атина вляво с меч и шлем или сияещата Афродита, която е спечелила състезанието.

5. Ритонът с глава на елен е висок 12,5 см, тежи 689 г и е сходен на предния. Показани са две митологични сцени - Тезей в борба с Критския бик и Херакъл с кравата от Киренея.

6. Ритонът с глава на коза е висок 12,5 см, тежи 505,05 г. Завършва с полуфигура на коза. Върху рога седи Дионис със скиптър в ръка. До него е нимфата Ериопа. Двете имена са гривирани. От двете страни – танцуващи менади с тромпети.

7. Антропоморфна каничка ритон, висока е 20,5 см, тежи 387,5 грама. Женска глава с шлем образува съда. Дръжката е с форма на колона, върху която седи сфинкс с разперени крила.

8. Антропоморфна кана ритон, висока 21,5 см, тежи 460,75 г.

9. Антропоморфна каничка ритон, висока 22,5 см, тежи 466,75 г. Счупени са крилата на сфинкса при разкопките. Шлемът свързва женската глава с Атина, другите две са Хера и Афродита. Този съд доказва автентичността на съкровището, тъй като изследванията показват 100-процентно сходство на каната с отчупеното крило на свинкса, което остава в Пловдив.