155 случая на наднормено запрашаване на въздуха с фини прахови частици е отчетено през 2013 година във Варна. Те са със 120 повече спрямо допустимите 35 надвишавания. Това става ясно от данните в проекта за програма ''Анализ, Моделна оценка на замърсяването на атмосферния въздух, Актуализация на Програмата и нов План за действие за намаляване на емисиите и достигане на установените норми за вредни вещества в атмосферния въздух на Община Варна", който е публикуван на сайта на Община Варна. Предвиденият период на действие на програмата е 2014-2016 година.

В публикуваното проучване е поместена информация относно резултатите от последната програма за намаляване на емисиите и достигане на утвърдените норми за вредни вещества в атмосферния въздух на Община Варна за периода 2011-2013 година. Изтичането на програмата налага актуализацията й за новия период 2014-2016. Тя се извършва по указания на Министерството на околната среда и водите. Преразглеждат се досегашните мерки и се оценява ефективността им, както и причините да не се достигне предвиденото съответствие с нормите за качество на въздуха. Посочени са конкретни данни за състоянието на атмосферния въздух през 2013 година и обвързаността му с различни фактори.

Територията на Община Варна е включена в териториите за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух (КАВ) в съответствие със съществуващата наредба и със Закона за чистотата на атмосферния въздух. Територията се определя като зона, в която е отчетено замърсяване на въздуха с фини прахови частици (ФПЧ10). Пунктовете за мониторинг са постоянно действащи и са два АИС „Батак“ и СОУ „Ангел Кънчев“. Отчитащия повече завишавания през миналата година е „Батак“.

От извършеното математическо моделиране за 2013г., представено в документа, е видно, че територията с възможни наднормени средноденонощни концентрации на фини прахови частици, равняваща се на 24.5 km2 в Община Варна, е намаляла на половина спрямо 2011г., когато зоната с възможни превишения е оценена на 58.4km2. Това означава, че населението потенциално подложено на въздействие на наднормени нива на ФПЧ10 за периода е намаляло с почти 26 хил. души. Така към към 2013г. цифрата е 163 693 души. Това представлява 44% от населението на общината.

Локализацията на засегнатите площи от територията на Община Варна с нива превишаващи средноденонощните (СДН) норми за прахови частици през 2013 г. обхваща практически по-голяма част от територията на град Варна. Влизат основните жилищни комплекси в централна градска част и достига на юг до квартал „Аспарухово“. В северната си част достига до технически университет и района около стадион „Варна“.

Извън територията на града превишаване на средноденонощните норми за опазване на човешкото здраве може да се наблюдава в района на село Тополи. Оформят се няколко по – малки зони по протежение на главен път I-9 в р-н Аспарухово и в участъка от път Е87 около КК „Чайка“ и „Златни пясъци“, където съществува потенциал да бъдат регистрирани наднормени концентрации в непосредствена близост до пътните платна.

В районите южно от град Варна около село Константиново, „Аспарухово“, „Галата“, СО „Боровец“, „Прибой“ и „Ракитника“, както и северната част от територията на общината нормите не се превишават.

Съгласно резултатите от дисперсионното моделиране за 2013г. над територията на Варна се формират две зони със завишени нива на ФПЧ10. Едната зона обхваща централна градска част и околните жилищни квартали на площ от 15.7km2, което се дължи на комплексното влияние от група източници “Транспорт” и “Битово отопление”. Тук са съсредоточени основните градски магистрали с интензивен трафик и жилищните райони „Одесос“ и „Приморски“, с изключително висока гъстота на населението (1634 души на 1km2), което е причина за значителното влияние на битовото отопление върху КАВ.

Втората зона с превишения на средноденонощните концентрации се формира по протежението на участъка от АМ „Хемус“, на входа на Варна след кръговото за летището и обхваща площ от 5.6 km2, основно под влиянието на група източници „Транспорт“.

Разпределение на годишните емисии от фини прахови частици за 2013 по жилищни райони в мярка тон/година показва, че първи се нарежда район „Приморски“, следва Константиново. После е Тополи. Ред е на „Одесос“, „Младост“, Каменар, Звездица, „Владиславово“, „Аспарухово“ и Казашко. Доминиращо е емисионното натоварване в промишлената зона на село Тополи от дейността на Фуражен завод и Екарисаж – Варна.

За да проследи влиянието на различните фактори, анализът се опира на редица данни. Под внимание е взет броят на регистрираните МПС на територията на общината към 2013 - 234 951. Като е уточнено, че автомобилите са около 82% от всички МПС.

Отчетена е и натовареността през летния сезон на пътищата в час пик. Разгледани са линейните източници от моделната транспортна схема на общината. Според данните през ул.„Вяра“ в час пик минават по 2748, бул. „Владислав Варненчик“-2736, Бул. „Христо Ботев“-2646, „Княз Борис 1“-2506, ул. „Георги Пеячевич“-2472, пут 1-9 Бургас-Варна, 1-9 ул. „Първа“, АМ „Хемус“, А5 „Черно море“, път I-II- --2386.

Според проекта влиянието на групата източници „Битово отопление” върху КАВ в общината може да се оцени като умерено. Единственият район, за който влиянието на битовото отопление върху КАВ по отношение на ФПЧ10 може да се оцени като значително, е територията около и над село Тополи.

Представените резултати показват, че влиянието на транспорта при формиране на 24-часовите концентрации на ФПЧ10 за почти цялата територия на Община Варна може да се оцени като значително. Абсолютният максимум е разположен на входа на Варна по протежение на АМ „Хемус“ след кръговото за летище Варна. В тази част на Варна транспортната схема на града е с изчерпана пропускателна способност.

Влиянието на групата източници „Промишленост” върху жилищните райони в Община Варна може да се оцени като слабо.

Средните стойности за 24-часови концентрации по признак транспорт подреждат районите в следния ред: „Приморски“, „Одесос“, „Младост“, „Владиславово“, „Аспарухово“. Влиянието на транспорта е значително за град Варна. Относителния му дял при формирането на максималните средноденонощни концентрации в града е 92.6%. По признак „Битово отопление“ се нареждат “Одесос“, „Приморски“, „Младост“, „Аспарухово“, „Владиславово“.