9.3% от пълнолетните български граждани са участвали в корупционни сделки през 2014 г. Това прави 1 900 000 души и е 15-годишен връх в наблюденията на Центъра за изследване на демокрацията.

Според организацията, мащабът на административната корупция е толкова голям, че я е превърнал в допълнителен квази-данък. Така през 2001 г. около 79% от гражданите смятат, че съществува вероятност да им бъде оказан корупционен натиск, то през 2014 г. практически всички (94%) очакват да им бъде поискано „нещо“.

От центъра посочват, че повечето корупционни сделки, за които гражданите признават, са били инициирани от чиновниците. Тази доминираща през годините тенденция бавно се променя: след 2008 г. устойчиво расте относителният дял на хората, които сами предлагат облаги на служителите в публичния сектор.

Така макар гражданите да оценяват като неприемливо корупционното поведение, 70% от тях демонстрират висока и средна склонност да участват в такива сделки.

(Де)Еволюция

Еволюцията на равнището на административна корупция след 1999 г. е противоречиво, коментират от ЦИД. Периодът на относително бърз спад (2000-2004) е последван от период на неустойчивост и слабо повишаване на корупцията.

В периода 2009-2012 г., в резултат от засилена административна и наказателна репресия, административната корупция достига най-ниските наблюдавани равнища.

След 2012 г. е налице повишаване, като достигнатата през 2014 г. стойност е най-висока за целия 15-годишен период на наблюдение.

Наказателно преследване без ефект

От Центъра за изследване на демокрацията посочват, че от 1989 г. насам осъдените за корупционни престъпления са 100-150 годишно, докато признатите от гражданите случаи са стотици хиляди месечно и това показва ограничените ресурси на правоохранителната система.

На фона на това ЦИД констатира и опити за политическо влияние върху работата на контролните органи. „Кулминацията на това въздействие беше достигната при банковата криза в средата на 2014 г., при която прокуратурата и ДАНС на практика попречиха на БНБ да се намеси и да защити интересите на вложителите”, пише в доклада.

Според организацията, склонността на гражданите да дават рушвети показва структурен проблем в българското общество. Заради това и ефектът от наказателния подход е краткотраен и поражда социални, гражданско-правни и политически проблеми.