Трябва да затворим отворените въпроси по Споразумението за партньорство с ЕС, които не са никак малко. Сред тях са броят на градовете и бенефициентите по "Околна среда", заяви пред Mediapool вицепремиерът по еврофондовете в служебното правителство Илияна Цанова, която заемаше същия пост и в предишния служебен кабинет. Три от новите оперативни програми са в напреднала фаза и имат шанс да бъдат одобрени до края на мандата на временното правителство. Това са "Транспорт", "Човешки ресурси" и "Конкурентоспособност". Изостават Програмата за развитие на селските райони и "Рибарство", която предстои да се изпрати в Брюксел през септември.

Едва една трета от парите по оперативните програми са разплатени към края на юли спрямо заложения план за 2014 г. от 1.367 млрд. евро. Риск от загуба на средства има по спрените програми "Околна среда" и "Регионално развитие", както и "Техническа помощ", която е за администрацията . По Програмата за развитие на селските райони са разплатени едва 13%.

Г-жо Цанова, преди година предадохте поста на Зинаида Златанова с риск от загуба за 272 млн. евро по оперативните програми. Кабинетът на Пламен Орешарски успя да я свие до 35.2 млн. евро. Сега какво наследство получихте? Каква е вероятността от загуба по оперативните програми и по Програмата за развитие на селските райони до края на годината?



Преди година освен оценка на риска, направихме и план за действие по всяка една оперативна програма, за да бъдат намалени загубите. По времето на вицепремиера г-жа Златанова редица параметри от този план бяха изпълнени. Управлението на евросредства е динамичен процес и рискове възникват непрекъснато. Някои от тях не са били овладяни своевременно, затова година по-късно заварихме една спряна оперативна програма "Околна среда" (ОПОС) и спрени две оси от оперативна програма "Регионално развитие" (ОПРР) – за градско възстановяване и туризъм. Проблемите бяха ясни още през 2013 г., заради огромното предизвикателство с провеждането на обществените поръчки. Капацитетът на общините не е достатъчен, за да може да обработят такъв огромен финансов ресурс. По ОПОС бяха обявени поръчки за над 2 млрд. лв. Това беше пик и се очакваше, че ще имаме по-голям процент на грешките и недостатъците на системата ще излязат наяве.

Два са основните проблеми, посочени в докладите на Европейската комисия (ЕК) и Изпълнителна агенция "Одит на средствата от Европейския съюз" (ОСЕС). От една страна имаме проблем с предварителния контрол от страна на управляващите органи, а от друга - проблем със самия процес на провеждането на обществените поръчки и критериите, които се залагат в тръжните условия – неравнопоставеност на кандидатите, ограничителни условия. Проблемите са едни и същи за ОПОС, ОПРР и Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). Важно е управляващите органи да уеднаквят процедурите, така че бенефициентите да не се объркват, а ние да направим такива контролни механизми на тези нива, които да са ефективни.

По седемте оперативни програми през тази година трябва да разплатим 1.367 млрд. евро до края на 2014 г. Процентът на изпълнението на тази цел към края на юли е близо 33%. Основният приоритет на служебното правителство е да възобнови плащанията по ОПОС и ОПРР и ние вече го изпълнихме. Колкото по-скоро започнем с този процес, толкова по-малък ще бъде рискът от загуба. Затова взехме решение всички сертификати да бъдат изплащани от Национален фонд. Разходите за плащания по оперативните програми са заложени в бюджета. Проблемът е, че липсват приходи от ЕК, което пряко влияе на дефицита. Със започването на плащанията дефицитът ще се вдигне, но целта е той да остане под 3%, както е разрешено, за да не влезем в процедура по свръхдефицит. Следващата стъпка е да се възобнови диалогът с ЕК, така че да можем да възстановим плащанията и от Европа.

Означава ли това, че в момента диалогът с ЕК е нарушен?

Ако погледнем какво се случи през последните месеци, имаше много противоречиви сигнали от различните участници в процеса. Това създаде сериозно напрежение в системата. Сега работим за това рискът от загуба на средства в края на годината да е минимален. Три са рисковите програми - ОПОС, ОПРР и Техническа помощ. Оценките ни към момента са по ОПОС загубите да са около 75 – 102 млн. евро, по ОПРР се оценяват на около 26 млн. евро, а по "Техническа помощ" – на 2.7 млн. евро. По програмата за селските райони трябва да разплатим 398 млн. евро, като до момента са разплатени малко над 13%. Очевидно при това темпо на разплащане има съществени риск за загуба на средства.

Какво ще се прави със сертифициращия орган по ПРСР?

От април 2013 г. до сега Министерството на земеделието и храните (МЗХ) е публикувало три обществени поръчки за избор на сертифициращ орган на Разплащателната агенция. Първата поръчка е прекратена от МЗХ. Втората поръчка беше обявена за незаконосъобразна от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и от Върховния административен съд (ВАС). Третата поръчка е обявена юни 2014 г. Тя също се обжалва в КЗК и е наложена временна мярка за спиране на процедурата. Чакаме произнасяне на КЗК, което също подлежи на обжалване пред ВАС. Ситуацията наистина е патова със Сертифициращия орган по ПРСР, защото ако искаме да сертифицираме всички разходи, това означава, че трябва да започнем още през септември, за да може целият обем разходи да бъде извършен. Изготвен е план за действие, който обсъждаме с правни експерти и скоро ще знаем конкретния начин, по който ще се случи.

Преди една година поставихте началото и по Споразумението за партньорство. Документът беше одобрен наскоро от ЕК. Има ли съществени разлики от това, което предложихте и как са решени спорните въпроси с ЕК?

Основните стратегически приоритети останаха такива, каквито бяха заложени в първоначалния вариант. Те са ясно посочени в националната програма "България 2020", които са в контекста на "Европа 2020". Анализите ясно показаха къде стои България и какви усилия трябва да положи, за да бъде постигнат приобщаващ, интелигентен и устойчив растеж. Приоритетите са същите, предварителните условия са същите, Споразумението в основни линии е това, което оставихме. По-скоро има различия в детайлите, които бяха в първоначалния вариант на документа. Отделните секторни политики, бяха извадени от Споразумението за партньорство и са оставени за решение в контекста на оперативните програми. Такива например са броят на градовете по новата програма "Региони в растеж".

По ОПОС нерешен остава въпросът с бенефициентите по програмата. Европа очаква от нас да разработим големи проекти на регионален принцип в рамките на обособена територия. Това може да се направи, ако ВиК дружествата поемат тази инициатива. Тоест, ЕК иска смяна на подхода и ВиК дружествата да бъдат бенефициенти на програмата.

Какво става с реформата в здравеопазването и образованието – тези въпроси стоят ли отворени?

Да, тези въпроси остават отворени. ЕК иска да посочим кои ще са болниците, които ще подпомагаме по оперативната програма и мерки за финансиране на спешната помощ. Това тепърва трябва да се уточни. Не е решен въпросът с болниците. Представена е Националната здравна стратегия, но няма план кои болници ще бъдат подпомагани. Трябва да се изработи ясен план за действие на тази стратегия, която да е подкрепена финансово. Дали ще успеем в рамките на служебния кабинет да затворим всички отворени въпроси, не мога да поема ангажимент, не защото нямаме воля и желание, а заради краткото време, с което разполагаме.

Важното е, че с подписването на споразумението България поема ангажимент тези реформи да се случат. От тук нататък всеки един кабинет ще трябва да ги изпълнява независимо дали иска или не иска. Ако следващите правителства откажат да ги изпълняват, това означава, че ние няма да може да ползваме европейски инвестиции в образователната и здравната инфраструктура. Кое е по-лошо: да казваш отказвам да направя реформата и в резултат губим милиони, или да направиш една адекватна реформа, която ще подобри здравното обслужване? Така че България има интерес да направи тези реформи и в резултат да предостави по-добри здравни услуги на населението, да подобри качеството на живот. Оптимизирането на болничната мрежа не означава затваряне на болници. Някои здравни заведения могат да бъдат преобразувани в хосписи. Инвестициите в спешната помощ са основен приоритет. Затова е необходима ясна стратегия, която убедително да бъде обяснена на обществото. Това е изкуството да правиш политика и реформи.

Брюксел не беше съгласен да финансира втори и трети клас пътища, в същото време не достигат парите за големите жп и пътни проекти. Как ще решите този проблем, ще има ли пренареждане на проектите по програма "Транспорт"?

Един от основните коментари по програмата "Региони в растеж" беше инвестициите да бъдат максимално организирани, така че да се постигне икономически растеж. В този контекст ЕК би приела да се инвестира в пътища втори и трети клас, дотолкова, до колкото осигуряват транспортната свързаност към икономически зони, които осигуряват работни места. Така че аргументът да ремонтираме един път, защото е разбит, не е достатъчен. Той трябва да бъде в контекста на интегрирания план за развитие на съответната община, с ясни доказателства, че този път е необходим. Огромният проблем тук е, че не е решен въпросът с подъдржането на тези пътища, а и изобщо на цялата инфраструктура.

По програма "Транспорт“ трябва да се мисли за допълняемост на средствата. Така че заем от Европейската инвестиционна банка е адекватно решение. Отделно, чрез новия инструмент "Свързана Европа", за България е отпуснат бюджет от 409 млн. евро, което е допълнителна възможност. Страната ни трябва да представи проектите си до януари 2015 г. и да ги изпълним до 31 декември 2016 г., за да не загубим парите. Ако има неизпълнена част, тя автоматично влиза в един много по-голям пул от пари, където ще се конкурираме с останалите държави членки. Идеята е да се финансират проекти, които осигуряват свързаност в рамките на Европа – не само транспортни, но и енергийни и телекомуникации. За това е важно страната ни да има готови качествени проекти в тези сектори.

Кои оперативни програми ще бъдат договорени до края на мандата на служебния кабинет? Ще се правят ли някакви промени по тях?

По оперативните програми ще се правят промени дотолкова, доколкото трябва да отразим получените коментари от ЕК, които не са малко. Някои от тях трябва да бъдат отговорени – като броя на градовете и бенефициентите по ОПОС.

Служебният кабинет каква позиция ще отстоява за броя на градовете?

Трябва да се намери компромисно решение, така че всички да са доволни от него. От две години ЕК ясно заявява, че не са съгласни с предложения от нас подход. ЕК иска да се концентрира ресурсът върху онези градове, където има растеж. Финансирайки 67 града, това се разпилява. Трябва да седнем с ЕК, Националното сдружение на общините и ресорното министерство и да се сложат картите на масата. Да видим с какви аргументи може да отстоим 67-те града и ако ЕК не ги приеме, трябва вътре в държавата да си свършим работата и да предложим решение, което ще е приемливо за всички.

Кои програми могат да бъдат одобрени до края на мандата на служебното правителство от ЕК?

Три програми имат добър шанс да бъдат затворени до края на мандата на служебния кабинет. Това са "Човешки ресурси", "Транспорт" и "Иновации и конкурентоспособност". Целта ни при следващите преговори е да се синхронизират програмите "Иновации и Конкурентоспособност", "Наука и Образование", "Човешки ресурси" и Програмата за развитие на селските райони, които са базирани на стратегията за интелигентна специализация. Там има общи мерки, които трябва да се отварят в определена последователност. За това е необходимо стиковка между тези четири програми. И управляващите органи ще работят за демаркацията по тях.

Кои ще са първите схеми, които предстои да бъдат отворени до края на годината?

Поискахме информация от управляващите органи да ни предоставят проектите, които смятат, че могат да бъдат отворени и финансирани с пари от бюджета до края на годината. По програма "Човешки ресурси" има мярка за младежка безработица, която може да започне. Това обаче ще бъде решение на следващото правителство, защото то трябва да реши дали ще заложи средства в бюджета за финансиране на тези проекти. Въпросът е дали да се поеме риска да се финансират тези проекти преди системите за контрол да са акредитирани. Служебният кабинет не може да започне такива мерки, защото няма заложен ресурс в бюджета. Ние обаче ще предоставим списъка с готови проекти, чието изпълнение може да започне, а следващият кабинет трябва да вземе това решение.

Създадени ли са институциите, системите за управление на контрол за да започне изпълнението на програмите?

По процедура първо трябва да бъдат одобрени програмите. След това се подготвят системите за контрол. Те се изпращат за одобрение на ОСЕС, като агенцията може да ги кредитира в рамките на три, четири седмици. Въпросът е научените уроци през изминалия програмен период по отношение на контрол, на капацитет, да бъдат взети предвид, когато се правят следващите системи за контрол. Това ще покаже на ЕК, че можем ефективно да изразходваме европейските средства.

Някои от управляващите органи са в доста напреднала фаза. Най-готови са новата програма "Наука и образование". По-сериозна промяна в управлващия орган ще има по програма "Човешки ресурси", защото там отпадат междинните звена. По Програмата за селските райони има забавяне и не очакваме да заработи през 2014 г. Забавяне има и по програма "Рибарство", като плановете ни са тя да бъде изпратена в ЕК през септември.

Ще има ли смени на ръководители в управляващите органи на програмите?

Това са решения, които се вземат от съответните министерства, изцяло на професионална основа и с обективен подход, след необходимия анализ. Управляващите органи трябва да се ползват с доверието и на Европейската комисия, и на партньорите в България. Искам да подчертая, че ние не правим политическа чистка. Управлението на европейските фондове е въпрос на национален интерес и в него нямат място политически спекулации.