46% от наетите висшисти работят на позиции, за които се изисква висше образование. Най-ниска безработица (под 1%) и най-висока степен на приложение на придобито висше образование (над 90%) има сред завършилите професионалните направления медицина, фармация, стоматология и военно дело.

Студентите от тези специалности заедно с колегите им по право имат и най-високия среден успех от дипломата за завършено средно образование - над 5,30.

Това показват резултатите от последното издание на рейтинговата система на висшите училища. То е направено от консорциума "Отворено общество", МБМД и "Сирма груп" по поръчка на Министерството на образованието и науката. В третото издание рейтинговата система сравнява 51 университета по 52 професионални направления на основата на 69 критерия.

Най-високи доходи получават завършилите информатика и компютърни науки в Софийския университет - 1775,11 лв. Следват ги завършилите военно дело във Военна академия "Георги Стойков Раковски" с 1673 лв. Докато завършат военния ВУЗ обаче, кадрите му вече са се издигнали във военен чин, така че не могат да бъдат сравнявани с току-що дипломирал се студент.

Средният месечен осигурителен доход на абсолвентите от администрация и управление в Американския университет в България е 1521 лв. Добре платени са младежите, получили диплома по проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми, по математика, медицина.

Оказва се, че с най-нисък доход са завършилите стоматология - 585,25 лв. Според създателите на рейтинга причината за тези данни е фактът, че повечето зъболекари се осигуряват на минималния осигурителен доход, който се изисква за професията, а другите им средства не се отразяват в системата.

За първи път в последното издание на рейтинговата система е публикувана подробна информация за най-често срещаните професии сред завършилите различните професионални направления в различните висши училища. Прави впечатление, че част от завършилите някои професионални направления работят като продавачи.

Този занаят практикуват например 12,68% от получилите диплома за биологически науки.

Продавачи са 7,47% от завършилите горско стопанство, 15,56% изобразително изкуство и 12,06% материали и материалознание. Няма продавачи обаче сред завършилите медицина, фармация, филология, политически науки.

Медицината изобщо е сред най-добре представящите се професионални направления в българското висше образование, твърдят създателите на рейтинга. Обяснението им е, че висшите училища, които предлагат обучение по медицина, имат високи изисквания към кандидат-студентите на входа и осигуряват почти пълна реализация след завършване. При тях безработицата клони към нула.

Според критерия "удовлетвореност от избора" най-добри са резултатите на завършилите теория и управление на образованието (94,39%). Следват ги дипломиралите се материали и материалознание, теория на изкуството, медицина, право, транспорт, корабоплаване и авиация. Към средата на тази стълбица са абсолвентите по социални дейности, администрация и управление, музикално и танцово изкуство и религия и теология. Излиза, че най-неудовлетворени от завършеното си образование са във философията и политическите науки.

Работодатели: Нуждата е от лекари и инженери

Рейтинговата система на висшите училища показва, че през следващите 5 години държавата ни ще има нужда предимно от лекари, както и от завършили професионалните направления електротехника, електроника, архитектура, строителство и геодезия, психология, информатика и компютърни науки. За тези резултати са анкетирани работодатели.

В групата на "очакване на нарастване на нуждата от кадри" попадат и направленията туризъм, здравни грижи, социални дейности, филология, педагогика, комуникационна и компютърна техника.

Пак според шефовете на фирми пък очакване за намаляване на нуждата от кадри ще има от завършващите машинно инженерство. Интересното в тази таблица обаче е, че на второ място са отново младежите с образование по електротехника, електроника и автоматика (парадоксът е, че те са втори и в положителната класация, че ще бъдат най-търсени - бел.ред.).

Доц. д-р Мария Фъртунова, шеф на дирекция "Висше образование" в МОН: Ще пускаме рейтинга през октомври, за да могат да се ориентират кандидат-студентите

Рейтинговата система на висшите училища се превърна в естествена база за изготвяне на стратегически документи в сферата на висшето образование и информационен източник с висока степен на достоверност. Тази система се поддържа, актуализира и подобрява с всяко следващо издание.

Първото издание на рейтинговата система е от ноември 2010 г. Второто - от март 2012 г., а третото - от 2013 г.

В момента подготвяме четвърто издание на рейтинговата система, което ще бъде факт в края на октомври. Следващото пък предвиждаме да е към октомври 2015 г.

Екипът на проекта смята, че изданията трябва да излизат през октомври, тъй като така ще можем предварително да подпомогнем с информация кандидат-студентите при избора им на висше училище. Така ще ги ориентираме и за възможностите за реализация на пазара на труда. Индикаторите, чрез които следим за връзките с пазара на труда, са осигурителният доход на завършилите, безработицата сред тях, приложение на придобитото образование, принос към осигурителната система, съотношение на осигурителния доход на завършилите спрямо средната заплата на областта, регионална значимост и значимост на реализацията за преподавателите.

Вече са направени социологическите проучвания за четвъртото издание на рейтинговата система, данните се обобщават, екипът работи по обработката на резултатите по всеки от около 70 индикатора, групирани в 6 критериални групи

На трето място в антикласацията е филология, следвана от здравни грижи, администрация и управление.

Подробна информация в рейтинговата система може да се намери и за критерия международна мобилност на професионалните направления по време на следването.

Лидерите по този показател са математика, философия и филология. На края на класацията буквално с нула процента са металургия, проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми и теория и управление на образованието.

Почти не пътуват в чужбина и педагози, театрали и животновъди

Данните са от брой студенти на 1000 души от професионалното направление в съответното висше училище, участвали по програма за студентски обмен ("Еразмус", "Сократ" и т.н.) в периода от януари 2012 до октомври 2013 г. Информацията е взета от университетите.

Най-много са чуждестранните студенти във фармацевтичните ни факултети, показват още резултатите от последното издание на рейтинга на университетите. Много чужденци се обучават и в другите медицински специалности - медицина, стоматология, обществено здраве.

Фармацевтите са с най-високия принос към осигурителната система.

Следват ги завършилите военно дело, обществено здраве, стоматология, металургия, теория и управление на образованието.

По средата по този критерий са дипломиралите се социални дейности и психология. Последни са изкуствата.