117 г. — Адриан става император на Римската империя.

1492 г. — Александър VI е избран за римски папа.

1786 г. — Основана е първата британска колония в Малайзия.

1791 г. — Адмирал Ушаков побеждава турския флот край нос Калиакра.

1804 г. — Императорът на Свещената Римска империя Франц II става първи император на Австрия.

1849 г. — Лидерът на унгарските революционери Лайош Кошут бяга от Унгария.

1858 г. — За първи път е изкачен връх Айгер в Бернските Алпи от Кристиан Алмер, Петер Борен и Чарлз Барингтон.

1863 г. — Камбоджа става протекторат на Франция.

1877 г. — Водят се най-ожесточените и решаващи боеве при Шипка в Руско-турската война.

1903 г. — При пожар в Парижкото метро умират 84 човека.

1906 г. — Във Великобритания Французинът Йожен Лост получава първия в света патент за говорещ филм.

1923 г. — Българското правителство отпуска по 30 млн. лв. за подпомагане на бежанците и на инвалидите, сираците и вдовиците от войните.

1926 г. — Кодак започва работа по създаването на цветна фото- и кинолента.

1941 г. — От СССР в България пристигат нелегално инструктори за партизанското движение и за изграждане на разузнавателна организация, начело с Цвятко Радойнов и Съби Димитров.

1944 г. — Втората световна война: Англо-американската съюзна авиация бомбардира с. (сега град) Койнаре.

1948 г. — Българският национален комитет се регистрира като антикомунистическа организация и става официален представител на българската политическа емиграция по света.

1952 г. — Хюсеин I става крал на Йордания.

1959 г. — В Москва е открито международното летище Шереметиево.

1960 г. — Чад обявява независимост от Франция.

1962 г. — Космическият апарат "Восток 3" е изведен в орбита.

1969 г. — Даяна Рос представя в клуб в Бевърли Хилс групата The Jackson 5, с която пред широката публика дебютира мегазвездата Майкъл Джексън.

1972 г. — Виетнамската война: Последните сухоземни части от армията на САЩ напускат Южен Виетнам.

1984 г. — Варненският делфинариум е открит за посетители.

1995 г. — На околовръстното шосе в София катастрофира камион, в който изгарят 14 войници от трудовите войски

1999 г. — Последното за 20 век слънчево затъмнение, наблюдавано в много страни по света, включително и от България.

2003 г. — НАТО поема командването на международните сили за сигурност в Афганистан.

2003 г. — Незапомнена вълна от горещини във Франция (44 °C) отнема живота на 144 души.

2004 г. — Образувана е община Аеродрум в Република Македония.

Родени на 11 август

1744 г. — Томас Антонио Гонзага, бразилски поет

1787 г. — Йохан Готлиб Ньоремберг, германски физик († 1862 г.)

1804 г. — Владимир Одоевски, руски писател, музикант и меценат († 1869 г.)

1814 г. — Иван Мажуранич, хърватски поет и общественик

1834 г. — Константин Бискупски, руски офицер († 1892 г.)

1837 г. — Сади Карно, президент на Франция († 1894 г.)

1854 г. — Михалаки Георгиев, български белетрист († 1916 г.)

1858 г. — Вацлав Добруски, български археолог от чешки произход († 1916 г.)

1883 г. — Ернст Щадлер, немски поет и критик († 1914 г.)

1889 г. — Роналд Фейърбърн, британски психолог († 1964 г.)

1891 г. — Станчо Белковски, български архитект († 1962 г.)

1903 г. — Селес Каркамо, аржентински психиатър и психоаналитик († 1990 г.)

1904 г. — Лео Стоун, американски психоаналитик († 1997 г.)

1910 г. — Джордж Хоманс, американски социолог и психолог ( 1989)

1920 г. — Раля Михайловна Цейтлин, палеославист

1924 г. — Борис Карлов, български музикант († 1964 г.)

1926 г. — Леонард Бърковиц, американски психолог

1937 г. — Мира Попова, български журналист

1939 г. — Анатолий Кашпировски, съветски психотерапевт

1941 г. — Патрисио Гусман, чилийски режисьор

1944 г. — Христо Калчев, български писател († 2006 г.)

1948 г. — Ян Палах, чешки общественик († 1969 г.)

1948 г. — Ясуйоши Ичихаши, посланик на Япония в България от декември 2001

1950 г. — Стийв Возняк, американски инженер

1951 г. — Володя Кенарев, български художник

1952 г. — Курт Крес, немски барабанист и композитор

1953 г. — Людмил Янков, български алпинист († 1988 г.)

1953 г. — Хълк Хоган, американски кечист

1954 г. — Ивайло Мирчев, български художник

1957 г. — Иън Стюарт Доналдсън, британски музикант и неонацист († 1993 г.)

1959 г. — Людмил Станев, български писател и сценарист

1960 г. — Деян Енев, български писател

1964 г. — Стефан Топуров, български щангист

1966 г. — Найджъл Мартин, английски футболист

1970 г. — Джанлука Песото, италиански футболист

1970 г. — Милко Петков, български тенисист

1971 г. — Лидия Димковска, македонска писателка

1976 г. — Даниел Арнер, дизайнер

1976 г. — Иван Кордоба, колумбийски футболист

1979 г. — Свилен Василев, български футболист

1980 г. — Себастиан Скилачи, френски футболист

1988 г. — Тодор Стоев, български футболист