Събития

1623 г. — Кардинал Мафео Барберини е избран за папа и приема името Урбан VIII.

1806 г. — Франц II абдикира от императорския престол, с което престава да съществува Свещената Римска империя на немския народ.

1825 г. — Боливия придобива независимост от Испания.

1824 г. — Въстаническата армия на Симон Боливар нанася решително поражение на испанските войски при Хунин в Перу.

1834 г. — Високата порта издава указ за организиране на териториална армия, наречена редиф — по един батальон от 1400 доброволци на санджак.

1844 г. — В британската преса е отпечатана първата новина, получена от телеграф.

1890 г. — За първи път в затвора Обърн в Ню Йорк е екзекутиран човек с електрически стол.

1898 г. — Учредено е Централно ловно дружество "Сокол" - днес Национално ловно-рибарско сдружение "Съюз на ловците и риболовците в България".

1918 г. — Първата световна война: В битката при Марна Антантата, подкрепена от САЩ, успява да превземе Северна Франция.

1929 г. — В СССР е създадена специална армия на Далечния изток.

1940 г. — Втората световна война: Естония е анексирана от СССР.

1942 г. — Кралицата на Нидерландия Вилхелмина Холандска става първата коронована особа, държала реч в Конгреса на САЩ.

1945 г. — Втората световна война: Град Хирошима в Япония е разрушен напълно от атомната бомба "Малчугана", хвърлена от американският бомбардировач B-29 Енола Гей.

1958 г. — България установява дипломатически отношения с Уругвай.

1961 г. — СССР изстрелват втори пилотиран космически кораб (Восток-2), а космонавтът Герман Титов става първият човек, който прекарва в Космоса повече от едно денонощие.

1962 г. — Британската колония Ямайка получава независимост.

1997 г. — Боинг-747 на корейските авиолионии катастрофира в джунглата на Гуам, загиват 228 души.

2003 г. — Столичният общински съвет приема окончателния доклад за общ устройствен план на София.

2007 г. — Скъсана част от стената на микроязовир "Дервента" предизвиква приливна вълна, която залива земеделски площи и причинява тежки разрушения в град Цар Калоян.

Родени

1619 г. — Барбара Строци, италианска композиторка († 1677 г.)

1644 г. — Луиза дьо Ла Валиер, метреса на Луи XIV († 1710 г.)

1651 г. — Карл Густав Реншьолд, шведски фелдмаршал († 1722 г.)

1697 г. — Карл VII, император на Свещената Римска империя († 1745 г.)

1775 г. — Луи XIX, дофин на Франция († 1844 г.)

1809 г. — Алфред Тенисън, английски поет († 1892 г.)

1836 г. — Минчо Кънчев, български революционер и писател († 1904 г.)

1836 г. — Хаджи Боне Петров, заможен българин († 1895 г.)

1844 г. — Алфред, британски благородник († 1900 г.)

1856 г. — Панайот Дворянов, български офицер († 1937 г.)

1858 г. — Симеон Янков, български военен деец († ? г.)

1861 г. — Едит Рузвелт, Първа дама на САЩ († 1948 г.)

1866 г. — Георги Бончев, български геолог († 1955 г.)

1881 г. — Александър Флеминг, британски учен, Нобелов лауреат († 1955 г.)

1886 г. — Флоренс Гудинаф, американски психолог († 1959 г.)

1896 г. — Иван Маринов (офицер), български военен деец († 1979 г.)

1898 г. — Благой Иванов, български генерал и политик († 1951 г.)

1899 г. — Вернер Кемпер, немски лекар и психоаналитик († 1975 г.)

1900 г. — Вили Браун, американски блус-музикант († 1952 г.)

1905 г. — Уилям Гилеспи, британски психоаналитик († 2001 г.)

1908 г. — Хелън Джейкъбс, американска тенисистка († 1997 г.)

1911 г. — Люсил Бол, американска комедийна актриса († 1989 г.)

1915 г. — Стефан Кънчев, български художник — график († 2001 г.)

1917 г. — Атанас Александров - Герчо, български партизанин († 1944 г.)

1917 г. — Робърт Мичъм, американски актьор († 1997 г.)

1921 г. — Петко Карлуковски, български актьор († 1974 г.)

1926 г. — Джанет Азимов, американска писателка

1926 г. — Хорст Каснер, германски евангелист

1928 г. — Анди Уорхол, американски художник († 1987 г.)

1930 г. — Цутому Ошима, японски каратист

1934 г. — Петър Крумов, български диригент

1934 г. — Пиърс Антъни, английски писател-фантаст

1940 г. — Райна Афионлиева, българска треньорка по художествена гимнастика

1942 г. — Джордж Юнг, американски наркотрафикант

1943 г. — Джон Постъл, американски информатик, един от създателите на Интернет

1949 г. — Георги Найденов - Гого, български музикант († 2014 г.)

1958 г. — Томас Лафчис, български футболист и футболен мениджър

1960 г. — Сергей Игнатов, български историк и политик

1968 г. — Петър Паунов, български юрист и политик

1972 г. — Гери Халиуел, британска музикантка

1973 г. — Ейжа Карера, бивша порно звезда

1973 г. — Томислав Дончев, кмет на Габрово

1975 г. — Ренате Гьотчел, австрийска скиорка

1980 г. — Витантонио Лиуци, италиански пилот от Формула 1

1981 г. - Travie McCoy, американски певец, рапър

1984 г. — Ведад Ибишевич, босненски футболист