Една от малкото области, в които България може да бъде наречена безспорна сила № 1 в историята, е плувният маратон. Петдесет години след проявата му, безподобният плувен маратон „Варна-Одеса”, и днес продължава да респектира и буди удивление.

Дванадесет смели варненци се хвърлят в Черно море от централния мост в морската столица на 14 юли 1964 г. Пристигат в Одеса на 23 юли преди обяд, след като са преплували 502 км. Всеки от плувците скача по четири пъти в денонощието. По време на щафетното преплуване всеки от участниците е изминал общо 42-45 км, а на ден е бил във водата 4 пъти по 30 мин. 90% от разстоянието е преодоляно с кроул, а 10% – с бруст.

По време на плуването посоката определя корабът „Никола Вапцаров”, на линия са също катер и гребна лодка. Историческото събитие става възможно след личното съгласие и одобрение на адмирал Иван Добрев-Странджата, по молба на треньора Милко Рачев. Странджата осигурява на участниците плавателни съдове и всичко необходимо, научи Moreto.net.

И досега това е най-дългият в света щафетен маратон в открити води без прекъсване. Идеята на популярния треньор Милко Рачев реализират плувците Петър Странчевски, Борислав Георгиев, Димитър Статев, Петър Панайотов, Харалампи Калчев, Божко Бонев, Благой Вълнаев, Милен Тодоров, д-р Христо Оджаков, д-р Николай Гавриков, Ардаш Бедросян и Иван Янков-Чиката.

Най-малкият участник в историческия маратон е 16-годишният Борислав Георгиев. 50 г. по-късно главният треньор на варненския клуб ПСК "Черно море" върна лентата на спомените, за да припомни най-интересните мигове от надпреварата. „Да преплуваш море не е лесна работа. Особено през нощта – в средата на морето си и не виждаш бряг. Пред теб се разкрива бездна и няма как да не те хване страх, но никой не смееше да го признае. Дори и аз - най-малкият участник”, откровен е изтъкнатият треньор. Спомня си, че е изживял невероятен стрес, когато се натъкнал на умрял делфин във водата: "Беше голямо напрежение, стрес. Плуваш и изведнъж тялото ти се докосва нещо във водата, нямаш представа какво е, усещането е много странно. Впоследствие разбрах, че е било умрял делфин”. Най-затрогващите мигове Борислав Георгиев и останалите участници в маратона изживяли, когато ги посрещнали в Одеса – на местния плаж „Комсомолски”. Плажът бил препълнен.

„Едва се виждаше брегът, а водата – гладка като огледало. Целият град ни чакаше. Хората ни поздравяваха от сърце”, разказва Георгиев. За да върнат жеста на развълнуваната публика, маратонците влизат в морето и разпъват огромен транспарант с надпис „Вечна дружба”. Георгиев вкарва още един трогателен щрих в разказа си, споделяйки колко щастливи са се чувствали, когато за първи път той и останалите плувци, попаднали в телевизия. Подвигът им бил запечатан от местния канал „Интервизия”, където ги интервюирали след събитието.

50 г. по-късно Борислав Георгиев признава с усмивка как, докато тренирали за маратона при Милко Рачев, момчетата му скроили шегаджийски номер. „Треньорът ни казваше да преплуваме разстоянието от басейн „Приморски” до „Евксиноград”, но ние стигахме до Централния плаж и се връщахме обратно. В един момент г-н Рачев долови лъжата ни, вкара ни в една баржа, отидохме навътре в морето и оттам трябваше да плуваме до брега”, разкрива „измамата” Георгиев. Редица препятствия съпътстват маратонците по пътя към успеха, но бедите ни ги отказват от мисията.

Край Каварна ги хваща щорм, но въпреки това те продължават да плуват. Една вечер ги натоварват на гранични румънски катери и ги изсипват на кораба-майка, без да им казват какво се случва. По-късно разбират, че е имало съмнение за мини в района и са искали да ги предпазят.

Участниците в преплуването на разстоянието от Варна до Одеса и треньорът им Милко Рачев ще бъдат наградени от кмета на Варна Иван Портних.