Руският режисьор Андрей Звягинцев се отличи с награда от Кан-2014 (съсценарист на Звягинцев е Олег Негин) за филма „Левитан”. Всички очакваха,че филмът му „Левитан” ще грабне „Златна палма”, но днес Кан е все по-често политика и стратегически отношения, отколкото реалистично отразяване на ситуацията в съвременното кино.

Днес - 12 юли в обичайния час (10.00) отдел „Изкуство” на Регионална библиотека „Пенчо Славейков”- Варна ще бъде домакин на кинолектория, посветена на интересния творчески път на руския режисьор, научи Moreto.net. Публиката ще види откъси от филмите му „ Завръщане”, „Изгнание”, новелата му включена в филма „Ню Йорк, обичам те!” и ще концентрира вниманието си върху филма му „Елена” (2011). Модератор на събитието е театралният режисьор и критик Елица Матеева.

Андрей Петрович Звягинцев е роден на 6 февруари 1964г. в Новосибирск. През 1984 г. завършва театралното училище в родния си град, а през 1990 г. завършва актьорско майсторство в ГИТИС. Като актьор играе предимно в независими театрални проекти, играе епизодични роли в няколко руски телевизионни сериали. 2000 г. дебютира като режисьор в телевизията, но пълнометражната му първа творба „Завръщане” от 2003 г. му носи неочаквана слава-попада в официалната селекция на фестивала във Венеция и печели „Златен лъв”, филмът се отличава и с още една награда от същия форум: „CinemAvvenire” за най-добър филмов дебют. „Завръщане” се отличава с награда „Феликс”, връчена от Европейската киноакадемия в категория „ Европейско откритие на годината”. Дебютният филм на Звягинцев се отличава с 28 награди, показван е в 73 страни. След дебютната сензация, Звягинцев реализира филма „ Изгнание” от 2007г. Последният се радва на ласкав прием от международния фестивал в Москва - „Изгнание” се сдобива с награда на федерацията на руските киносалони, която определя филма за най-добър филм от руския киноафиш, а журито в Кан награждава актьора от филма Константин Лавроненко с приз за най-добра мъжка роля. Кинотворбата му „Елена” от 2011г. се оценява високо, а отличията: награда на журито в конкурсната програма „Особен поглед”- Кан, Гран-при от фестивала в

Гент, руската награда „Ника” в категория за най-добра режисура„Елена” се появява случайно в реалността на руската киноиндустрия, защото първоначално лентата е трябвало да бъде част от 4 отделни филма, с обща тема - съвременния Апокалипсис, продуцирани от чужденец, в които актьорите и екипът са англичани. Ето защо Звягинцев и другият му колега по сценарий Олег Негин наричат проекта си „Хелън”.

Сценарият е отхвърлен, но пък отказът на продуцента-чужденец мотивира екипа да се съсредоточи в заснемането на руски филм.

След кастинг за главната мъжка роля, е избран режисьора на филма „ Белоруската гара” Андрей Смирнов. Главната женска роля е поверена на Надежда Маркина. Смирнов и Маркина са актьори от талантливата стара руска кино- гвардия.

„Елена” е пестеливо и статично заснет филм, тук статиката е език, отношение, безмълвен коментар. В този филм властва някаква особена скандинавска атмосфера, отчужденост, хирургическа безпристрастност и пустота. Елена и Владимир са възрастни съпрузи. Тя е бедна, а той е богат, но се отнася към всеки разход с педантичност.

Елена има син от предишен брак, а Владимир - дъщеря. Младите си приличат, защото независимо липсата или присъствието на пари, те са като зомбирани консуматори. Синът на Елена очаква майката да оправи социалния му статус с пенсията, която му дава, макар че той има две деца и трето на път, а Катерина - дъщерята на Владимир, е на ТИ с алкохол, дрога...

Младите и в двата случая бягат от действителността чрез заместването й - пари, алкохол. Те не поемат отговорност за собствения си живот, отказват да открият неговия смисъл.

„Елена” е поредната източна пиеса за хората на Прехода, в който между богати и бедни няма никаква разлика. И едните и другите са автомати, заспиващи пред плазмения телевизор, хрупащи зверчета, не можеш да ги трогнеш с истории за великото в човека и възвишеното в живота. А някой бе казал: „Човек - това звучи гордо!”? Днес човек се трогва само от присъствието на пачки банкноти и храна.

Звягинцев е постигнал изключителен изказ, развит в почти Бергманова, Ибсенова, Северна мистерия, в която тайнственото е знак за присъствието на призраци - свидетели на греховността у човека. Надежда Маркина е уплътнила максимално своя персонаж, дори когато извършва престъпление жестовете й излъчват достойнство, но всъщност всеки родител би направил грях заради децата си, нали?

„ЕЛЕНА” е единственият (за сега) руски филм със специално писана музика от американския композитор, майсторът на минималистичното в музикалната форма - Филип Глас.