Към настоящия момент в Гърция има около 200 000 работещи българи. Те са концентирани в района на Атика, югозападното крайбрежие на Пелопонес, островите Родос и Крит и в Северна Гърция. 2/3 от работещите българите са жени, като 3/4 от тях са със средно образование, каза по време на пресконференция на КНСБ и ГСЕЕ /Генерална конфедерация на гръцките работници/ в Солун председателят на КНСБ Пламен Димитров. Той подчерта, че основните проблеми на сънародниците ни в Гърция са в седем посоки. На първо място - намаляване на работната заплата. Като втори проблем Димитров посочи удължаването на работното време или намаляването му за сметка на работата. Българите в Гърция се оплакват и от нередовно изплащане на трудовите възнаграждения, неплащане на извънредния труд; полагане на труд без плащане на осигуровки; работа без трудов договор; работа без почивен ден; дискриминационно отношение от страна на работодателя; тежки условия на труд.

Лидерът на КНСБ заяви, че голяма част от българите, работещи в Гърция, заемат нископлатени места. Надниците и заплатите зависели от конкретното договаряне с работодателя и били различни в различните райони на страната - за домашна работа в Солун плащали 450 евро, докато в Атина - 600 евро.

Пламен Димитров подчерта, че най-честите проблеми в Гърция са свързани със социално-икономическото законодателство, здравните права и тези с осигуряването. По думите му натрупалите пенсионен стаж в Гърция чакат от 1 до 4 години, за да получат пенсия от местните фондове. През март тази година е имало 375 000 молби за пенсии и еднократна помощ за пенсиониране, които залежават с години. Почти 190 000 основни и 130 000 помощни пенсии не са одобрени към настоящия момент. Над 55 000 души очакват да получат еднократна помощ при пенсиониране над 2 години. Ако незабавно се изплатят всички дължими и чакащи пенсии, това ще струва 3 млрд. евро допълнително. Намаляването на персонала във фондовете само ще удължи този срок, добави той.

Димитров заяви, че възстановяването на процеса на колективното договаряне на секторно ниво би осигурило закрила на правата и доходите на сънародниците ни, които са в Гърция. Очакваме подкрепа на европейската рамкова директива за колективните договори, каза в заключение Димитров.

От своя страна лидерът на Синдикалния център в Солун Панайотис Царамбулидис заяви, че не само българите в Гърция имат проблеми със заплащането на труда. По думите му възнагражденията в страната са намалени с от 30% до 50%, като най-голям е процентът в обществения сектор. Той посочи, че през 2008 година безработицата е била 11%, докато днес тя достига 27%. В областта Македония - над 30%, но според наши данни е над 33%, което означава, че всеки трети там е безработен. Това е резултат от политиката, която е следвана през всички години на кризата. Тройката ни даде едно лекарство, което бе много по-лошо от самата болест. По времето на кризата БВП намаля с 25%, посочи той.

Царамболидис заяви, че контролът в Гърция е изключително слаб. В цялата област Македония има 70 контрольори, а в област Халкида - само една жена.

Когато няма кой да осъществява контрол над лошите работодатели, ще съществуват проблемите с възползване от работниците.