По въпроса за продължителността на образованието, резултатите от допитването на МОН за проекта за нов закон за училищното образование сочат, че „За" основно образование от 1 до 8 клас и средно образование от 9 до 12 клас са 39,9%, а 39,4% подкрепят основното образование да бъде от 1 до 7 клас, а средното от 8 до 12. Това обяви министърът на образованието и науката Анелия Клисарова на пресконференция по повод резултатите от проведеното проучване. Учителите и по-малките населени места държат то да бъде до 8-и клас.

Според 74,4% от анкетираните е необходимо математическите училища, в които да се извършва обучение в прогимназиалния и гимназиалния етап, да се осъществява прием на учениците след проверка на математическите им умения.

Клисарова коментира преобладаващото мнение, че те трябва да имат статут както на спортните и художествените училища, защото математиката се смята за талант и за да развият едно дете, учителите трябва да започнат от 7-и клас.

Разрешителният режим за частните занимални е целесъобразен според 69,3% от анкетираните.

„В началото предложението беше ресурсните центрове да бъдат или само общински, или само държавни, за да минат под един знаменател", коментира Клисарова. По думите й, разногласията са между големите и малките общини. Малките общини искат създаването на ресурсни центрове, но нямат средства да ги издържат, докато една голяма община може да се справи финансово.

Прави впечатление също така, че надделява тезата, че учениците трябва да се явяват на поправителни изпити и да повтарят класа в начален образователен етап. „За" полагането на поправителни изпити са 68,8%.

Клисарова коментира, че по-младите родители са „против" това, докато хората в по-активна възраст подкрепят този вариант. По думите на министъра на образованието, ако има такъв вид „санкции", знаейки, че няма да преминат в следващия клас, учениците ще бъдат мотивирани да учат.

Прави впечатление обаче, че националното външно оценяване среща съпротивата и на родители, и на учители. 47,3% от анкетираните са против тази проверка на знанията, 36,7% смятат, че е необходимо за целия випуск, а 15,9% считат, че националното оценяване е нужно, но само за представителна извадка.

Клисарова коментира, че е учудващ фактът, че и учителите са против външното оценяване. Тя успокои и двете страни - родители и ученици, и учители, разяснявайки, че оценяването е по-скоро на самите учебни програми. В тази връзка, оттук нататък МОН ще работи именно в тази пояснителна насока, за да се внесе спокойствие у двете страни в процеса.

Следващият въпрос е важен за учениците, които си позволяват непристойно поведение по отношение на училищната институция. Поставен е въпросът какви да бъдат санкциите за учениците като крайна мярка за неизпълнение на задълженията им. По този проблем преобладава тезата, че наказанието би трябвало да е изключване от училище, като около това становище са се обединили 21,1% от анкетираните.

Отговорите на участниците са обособили и друг тип порицание, доста по-сериозно - забрана за кандидатстване във ВУЗ. Клисарова коментира, че е имало доста многообразни предложения, но не пожела да ги коментира, от което се подразбра, че някои са твърде дръзки - например да бъдат бити.

Освен електронната анкета, МОН е получавало и имейли. Много са оплакванията относно учебното съдържание. Предложенията са за по-достъпно учебно съдържание, за да бъде усвоявано по-лесно от учениците, в учебните програми акцентът да бъде върху българския език и литературата, както и да се въведе задължително изучаване на английски език още от 1-и клас. Някои имейли са засегнали финансирането. Отправени са предложения за промяна в делегираните бюджети, които да бъдат свързани в качеството на образованието, а не с броя на учениците.

По всеки предмет да има специалист, а директорите да минават през специален курс по мениджмънт, пък е друг съвет, отправен към ръководството на МОН.

Най-интересно обаче е предложението на учениците, които поставят въпроса за ученическото самоуправление. Клисарова шеговито коментира, че учениците поставят акцента върху средствата, които ще бъдат отделяни за самоуправлението.

Според Анелия Клисарова следващото правителство трябва да продължи да работи върху този закон.

Заместник-министърът на образованието Иван Кръстев се похвали, че бюджетът на МОН е бил увеличен многократно и към днешна дата той възлиза на над 1,370 млрд. лв.