Уникални природни места, паметници и обекти в различни държави бяха включени в обновения списък на световното наследство на ЮНЕСКО. Решението бе прието на заседание на комитета за световното наследство в Доха, Катар. Сред обектите, които попадат в списъка, са пътищата на инките, скална пещера във Франция, древна фабрика за коприна в Япония.

Исторически монументи и обекти в Ирак, Япония, Саудитска Арабия, Германия и Холандия, бяха включени в списъка на Световното наследство на ЮНЕСКО. Цитаделата на Ербил в Кюрдистан, регион в Северен Ирак, е укрепено селище на хълм, чиито стени доминират градския пейзаж.

Старинната фабрика за коприна в Томиока, Япония, е създадена през 1872 година край Токио. Тя бе отличена от ЮНЕСКО като изобразяваща „японското желание бързо да бъдат възприети най-добрите техники за масово производство” през индустриалната ера.

Бенедектински манастир в Централна Германия стана 39-ият обект в страната, включен в списъка на Световното наследство. Абатството Корвей е основано през 822 г. под патронажа на император Лудвиг Благочестиви, син на Карл Велики. От Франция е отличена пещерата Шове, украсена с уникални скални рисунки. Подземната картинна галерия, намираща се в югоизточна Франция, бе открита през 1994 г. от трима спелеолози и носи името на един от тях – Жан-Мари Шове. По стените на пещерата на протежение 800 метра са изрисувани хора и животни, жители преди повече от 30 000 г. - едни от най старите изображения на бизони, мечки, пещерни лъвове, пантери, газели и носорози.

Историческото пристанище Джеда в Саудитска Арабия бе почетено заради ролята си по търговския маршрут през Червено море през 2500-годишната си история, както и като врата за мюсюлманските пилигрими, пътуващи към Мека по море.

Фабриката „Ван Неле” край холандския град Ротердам, построена през 20-те години на 20 век от стомана и стъкло, пък е произвеждала множество храни от кафе до инстантен пудинг.

Сградата олицетворява модерната архитектура и „свидетелства за дългата търговска и промишлена история на Холандия при вноса и обработката на храни”.

Пътищата на инките - шедьовър на преиспанската инженерна мисъл, прекосяващ Южна Америка от единия до другия край - също бяха включени в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. Пътищата на инките се проточват по протежението на планинската верига Кордилерите и дължината им е общо 30 000 километра, от които 6000 километра главен път и множество второстепенни пътища. Всички те водят към Куско, столицата на империята на инките.