Всяка четвърта сграда в България пада при земетресение с магнитуд над 7 по Рихтер. Тази обезпокоителна информация предизвика стреснати реакции и множество коментари в социалните мрежи. Опасенията бяха споделени по време на международна конференция в София тази седмица.

Тези данни не са новини, а са добре известни и на оторизираните органи факти, отбеляза в „Здравей, България” проф. Емил Ботев, ръководител на катедра „Сеизмология” към БАН. „Никой не говори за паднали сгради, а за такива с разрушителни повреди. Това означава пукнатина в стената от единия до другия край и наличие на дупки”, поясни сеизмологът. По думите му падналите сгради се отнасят към следваща категория – „срутване”. Става въпрос за обща, а не детайлна оценка на евентуални последствия за района на София, уточни експертът. На нея се базира и прогнозата, че 4 500 души може да загинат при такъв трус.

Световната статистика след разрушителни земетресения, между 6,5 и 7,5 по Рихтер, показва, че в урбанизираните райони, като София, разрушенията зависят от качеството на строителството, добави проф. Йордан Милев, преподавател от Университета по архитектура, строителство и геодезия. „В Япония напълно разрушените сгради са от порядъка на 3 - 4%, в Мексико – 5 - 6%, в Турция - около 10%. Не може да говорим, че всяка четвърта сграда ще падне, но ние сме по-близо до Турция”, смята експертът. Той подчерта, че от много време в България не е имало силно и разрушително земетресение в урбанизирана зона. Проблемните сгради трябва да бъдат идентифицирани и адекватно усилени, каза Милев.

Панелните блокове, в които по някои данни живеят около 800 хил. българи, попадат в средна категория, отбеляза сеизмологът Емил Ботев. При панелните сгради проблемът е в състоянието на връзките, което не е съвсем сигурно, поясни проф. Милев. „Поради тази причина не можем да кажем дали една панелна сграда е опасна, или не е. Тези сгради искат много сериозна поддръжка. Всякакви течове в хидроизолациите могат да доведат до корозия и нарушение във връзките. Това е причината за случаите на паднали панели”. При тухлените сгради проблемът е в крехките материали, обърна внимание експертът и даде пример с Япония, където те са табу.

Няколкостотин сгради са получили козметични повреди след последното силно земетресение, усетено в България – трусът с епицентър при гръцкия остров Самотраки, обяви проф. Емил Ботев.

„Сградите построени преди 1960 г. не са сеизмично осигурени. След това те са осигурявани в различна степен”, коментира Йордан Милев. Той припомни, че съвременните български сеизмични норми влизат в сила през 1987 г. след земетресението в Стражица. Това не означава обаче, че сградите, построени преди това, са рискови: „За да се каже дали една страна е рискова, е необходима сеизмична оценка. В България обаче това не се прави, няма и нормативи за такава оценка. Основният проблем със сградите у нас е, че не са поддържани”.

Средностатистически силно земетресение в района на България става през 250 години. Няма обаче никаква гаранция, кога ще удари такъв трус, предупреждават сеизмолозите. Днес сме в началото на един от тези „опасни периоди”, твърдят експертите, но казват, че не са обезпокоени за сеизмичната обстановка в момента.