От 15 септември ученици ще усвояват занаят и ще получават заплата. През новата учебна година стартират 29 пилотни проекта за дуално обучение. Според тях младежите ще учат професия в реална работна среда, съобщи просветният министър Анелия Клисарова на дискусия, организирана от в. "Стандарт", в. "Струма" и МОН. Гимназиите ще сключват договори с фирми. Заявка за обучение са дали компании, занимаващи се с транспорт, механотехника, електроника, строителство и архитектура. Има автосервизи и фирма, свързана с морския бизнес. Компаниите сами решават дали и колко ще плащат на учениците, казаха от МОН. Повечето фирми са декларирали, че са заделили средства за стипендии. Дуалното обучение стартира във Варна, Пловдив, Габрово, Асеновград, Пирдоп и София. Държавата дава 8,6 млн. лв. за оборудване на лаборатории в тези училища.

Родители настояват гимназията да почва от 9-и клас, 12-и да е предуниверситетски

Родители и учители масово искат завършването на основното образование да остане след 8-и клас. Това стана ясно на дискусия в Сандански, организирана от в. "Стандарт", в. "Струма" и МОН. Главният редактор на вестник "Стандарт" Славка Бозукова заяви, че като организатор на кампанията "Чудесата на България" се е убедила, че най-голямото чудо на България са децата й. "Както носителите на награди от олимпиади, младежите, които отиват на стаж в ЦЕРН, така и всяко дете, което учи с надеждата, че ще се реализира не някъде по света, а тук, в България. А ние всички сме длъжници на тези деца", заяви г-жа Бозукова.

Просветният министър Анелия Клисарова, която сподели, че също е гласувала в кампанията за Чудесата на България, допълни, че онова, което трябва да ни обедини като общество, е образованието. Тя посочи като пример допитването на МОН към всички граждани по въпроси на средното образование, в което вече са получени над 8300 писма по електронна поща. Най-коментираните теми са колко учебника да има, както и кога да се завършва основното образование. Родителите масово настояват това да става в 8-и клас, следва 7-и, а най-малко са онези, които държат първа диплома да се взема в 9-и клас.

Самата Клисарова заяви, че също е склонна да подкрепи завършването в 8-и клас. При тези натоварени програми, ако съкратим времето за образование с една година и даваме дипломи в 7-и клас, как ще гарантираме, че децата ни ще покрият общообразователния минимум, каза тя. Клисарова даде за пример международното оценяване PISA, което се провежда на 15-годишна възраст. За мен външното оценявате трябва да съвпада с PISA и да бъде в 8-и клас, допълни образователната шефка. Според нея за учениците няма да е фатално, че ще отидат в езикови гимназии в 9-и клас, защото и в момента там цари пълна бъркотия. А в същото време ще бъде разтоварена учебната програма. Клисарова заяви още, че сред интересните предложения, които е получила, е и това 12-ият клас да бъде направен предуниверситетски.

Мотивите са, че сега много от учениците не го посещават, защото почват да се подготвят за матура и да се явяват на предварителни изпити за университетите. Ако класът бъде обявен за предуниверситетски и учениците получават в него по-задълбочено обучение по предметите, които се канят да кандидатстват, ще ги върнем в училище в последния клас, каза тя. Клисарова обаче допълни, че за математическите гимназии трябва да бъде оставена възможност за ранен прием, а депутатът от образователната комисия Кирчо Атанасов, който е математик, добави, че според изследване на ЮНЕСКО математиката е четвърти вид талант, който трябва да бъде развиван отрано.

Директори на училища, които присъстваха на дискусията, също подкрепиха идеята за завършване на основно образование след 8-и клас. Те коментираха, че сега повечето от учениците, които изкарат оценка над 3 на национално външно оценяване, отиват в профилирани и професионални гимназии. По този начин осмият клас се самоунищожава, а учителите остават без норматив, заяви училищен директор. Димитър Кехайов, който ръководи училището в село Дамяница, в което 73 деца са от ромски произход, заяви, че ако основното образование се завършва по-рано, ще загубим тези деца за училището, защото никое от тях няма да отдели два лева за път до гимназията в Сандански.

Още нямаме формула за добро образование

Славка Бозукова, главен редактор на "Стандарт"

През четирите години, в които в. "Стандарт" прави кампанията "Чудесата на България", разбрах едно нещо: най-голямото чудо на родината ни са не крепостите и скалите, а децата на България. Не миналото, а бъдещето на страната ни. Всеки един млад човек, който заляга над книгите, усвоява знания, носи шестици и иска да се реализира като добър експерт. Който не желае да не бяга в чужбина, а иска да остане в България и да работи за нейното развитие, реализирайки се на добра позиция в частния или държавния сектор.

Но точно към най-голямото чудо на България - децата й, ние продължаваме да бъдем най-големи длъжници. От година на година, от реформа на реформа ние като общество все още не сме намерили формулата, която дава гаранция за възможно най-доброто образование на децата. В особен дълг сме към средното образование, защото то дава базата, основата, на която младият човек да стъпи, за да избере пътя на своето развитие.

Увеличаваме парите за образование

Ваня Добрева, председател на Комисията по образование

Сбъдна се прогнозата на ЮНЕСКО от 2009 г., когато предупреждаваха да не се посяга на парите за образование и наука. В криза обикновено правителствата намаляват тези пари, което води до нов вид криза - криза на хуманността. Но докато от финансовите и от икономическите кризи се излиза по-лесно, то кризата на хуманността води до тежки последствия и изходът от нея е много тежък. Една от последиците е, че така обществото е разделено, много от хората се мразят, казват: "Само като го видя, и го намразвам". В голяма степен това може би е последица от намаляването на средствата за образование. През 2009 г. парите, които се отделяха от БВП за образование, бяха 4,15% и с тях България се нареждаше сред средно развитите страни. През 2010 - 2011 г. тези пари бяха намалени на 3,3% и ни извадиха от този списък и въобще от европейската класация, като ни наредиха някъде до Соломоновите острови. Няма как да лекуваме раните на обществото, като намаляваме парите за образование. Премиерът Орешарски увеличи тези пари на 3,5% и амбицията ни е със следващия бюджет да направим една много важна стъпка - средствата да бъдат увеличени на 3,8%. За първи път бе направена и стъпка към увеличение на учителските заплати.

Един учебник до края на мандата

Един учебник по всеки предмет за учениците от основните училища може да бъде въведен до края на мандата. Просветният министър Анелия Клисарова е поставила това като един от приоритетите си, а промяната ще бъде направена с наредба. Клисарова заяви, че в писмата, получени от гражданите, най-много гласове са за един учебник. Тя обясни, че това няма да означава липса на конкуренция, защото авторските колективи отново ще встъпват в състезание пред министерството. Авторските права обаче в случая ще принадлежат на просветното министерство. "В момента те принадлежат на издателите, затова, ако в учебника има грешки и неточности, нито министърът, нито експертите могат да променят съдържанието", каза тя. Клисарова допълни, че учебниците ще се публикуват на сайта на МОН и учителите ще ги одобряват. Освен това към тях ще има помагала, които ще бъдат съобразени с нивото на учениците. Някои от тях ще следват плътно учебното съдържание и ще се използват в класове, които усвояват по-трудно. Другите ще бъдат за по-напреднали деца и ще надграждат над вече изученото съдържание. "Като имаме 4 буквара, защо някои пишат "образувание" и "оченик", а студенти със стипендия пишат "мулба", каза Клисарова. Директорите на училищата в града заявиха, че по-важно от броя на учебниците е да се направят промени в учебното съдържание, което сега е твърде тежко и академично.

Министърът пита как да спаси дисциплината

Просветният министър Анелия Клисарова даде задача за домашно на родители, учители и ученици, които участваха в дискусията в Сандански. Тя им постави въпроса какви мерки трябва да вземем за подобряване на дисциплината. "Всички казват, че тя е много важна, но какво да направим", попита Клисарова. Тя помоли участниците да й изпратят идеите си на електронната поща. Клисарова пое ангажимента да провери начина, по който е извършено класирането в олимпиадата по информационни технологии, след като учителката Надка Тонева публично й подаде сигнал за това. Според Тонева на второ и трето място били класирани много слаби проекти и това демотивира нейните ученици, както и нея самата, да участват в олимпиади. Тя допълни също, че проектите така и не са били качени на сайта. Клисарова каза, че не е информатик, но гарантира прозрачност, така че всички проекти ще бъдат качени. Да проверят случая се ангажираха също Ваня Добрева и Кирчо Атанасов от образователната комисия.

Ученици: Не сме опитни зайчета

Министерството да се допитва повече до нас, преди да прави каквито и да било промени. Ние станахме опитните зайчета на системата, заявиха ученици от Сандански, които присъстваха на срещата. Те посочиха като пример националното външно оценяване, което в един период бе във всеки клас на основното училище, а след това бе премахнато в 5-и и 6-и клас. Децата влязоха в спор чии учители са по-квалифицирани - тези в основните или в професионалните училища. "Това, че спорите чии учители са по-добри, е най-големият комплимент, който може да им направите", примири страстите Ваня Добрева, шеф на комисията по образованието.

Висше и наука са приоритет на Клисарова

Просветният министър Анелия Клисарова е посочила няколко приоритета на премиера Орешарски, които трябва да бъдат свършени до края на този мандат. Един от тях е приемането на стратегията за висше образование, която министерството вече е изготвило и е качена на сайта му. Клисарова се надява тя да бъде приета още в сряда. Друг приоритет е науката - новата оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж", както и стартът на нова сесия на фонд "Научни изследвания". Тя бе обявена вчера на сайта на фонда, като учените ще получат общо около 20 милиона лева в следващите две години. Третият приоритет, според Клисарова, е единният учебник. Шефът на образователната комисия Ваня Добрева пък заяви, че в следващия бюджет ще бъде направена много важна стъпка по посока увеличаване на парите за образование. От 3,5% от БВП те ще бъдат вдигнати на 3,8%, посочи Добрева.