Към 1989 г. в България имаше 85 закона, днес те вече са около 370. Това заяви председателят на Народното събрание Михаил Миков на кръгла маса за правата на пациента.

Организатор на форума, който е под патронажа на г-н Миков, е в. "Труд". На него представители на изпълнителната, законодателната и съдебната власт, лекари и пациенти излагат своите препоръки какво задължително да съдържа законът за правата на пациентите.

Несъмнено правата на пациента кореспондират с основното, същинското, конституционното право - правото на живот и на здраве, заяви председателят на Народното събрание. Оттам насетне реализацията на това право е свързана с 2 неща - правната уредба и фактическото състояние по гарантиране на това право. "Много се радвам, че НС е теренът днес, на който се провежда дискусията за правата на пациента. На него всеки от нас ще държи сметка освен за правната регулация, но и за онова, което може да се нарече същинско осигуряване на правата", каза г-н Миков.

Много често това право дори не е свързано с пари, а с етиката на лекарите и пациентите. Само че правата на пациента кореспондират и със задължения, каза още Михаил Миков. И те предвиждат не само редовно внасяне на здравните вноски, а включително и задължението във всеки момент пациентът да се чувства кантрольор на онези, които изразходват обществения и частния ресурс за реализирането на неговите права.

Миков подчерта, че най-лесно следващият парламент може да се заеме с приемането на закон за правата на пациента, но би било безплътно, ако зад него не застанат важни реформи и промени.