Ако до дни държавата не отпусне 200 000 лева за разкопки на Перперикон, има опасност обектът да остане незавършен. Това предупреди във Варна археологът проф. Николай Овчаров, ръководител на проучванията на скалния град.

Все още недовършен е малък парцел в източната част на Акрополола на Перперикон, обясни проф. Овчаров. По думите му обектът няма да се разпадне, но този участък от земя ще остане обрасъл в треволяци и няма да е приятна гледка за туристите.

Според правилата на европейските проекти, по какъвто се работи и в Перперикон, след завършването му в продължение на 5 години няма да могат да се извършват никакви строителни, археологически и други дейности, поясни археологът.

До Министерство на културата са пратени писма с план-сметки. Засега обаче няма яснота колко пари ще бъдат отпуснати за Перперикон. Говори се, че 500 000 лева ще бъдат отпуснати тази година за всички археологически обекти в страната, отбеляза археологът.

„Зависими сме от климатичните условия. Ако разкопките на Перперикон не започнат до десетина дни е по-добре въобще да не започват. До 15 септември каквото се свърши, това е в България", коментира професорът. той припомни, че става въпрос за разкопки, които са свързани с туризма и движат дин от най-печелившите сектори на икономиката.

Годишно уникалният град на траките се посещава от около 250 000 туристи, предимно българи. Най-многобройни са туристите от София и Варна, а процентът на чуждестранните туристи е около 10.

Тази година се навършват 15 години от началото на мащабните проучвания в Перперикон. Пет поредни български правителства са финансирали разкопките на уникалния град на траките, като дотук държавата е инвестирала в това 1,5 милиона лева, отчете проф. Николай Овчаров.

Наесен ще бъдат направени опити за започване на разкопки в Липова, град в румънската част на Банат. В началото на ноември там ще се състои научна конференция, посветена на 570-тата годишнина от Битката при Варна и съдбата на балканските народи при османското нашествие. При добра реакция от румънска страна, ще бъде направен опит, съвместно с румънски археолози, догодина да се проучи замък в градчето, даден на по-малкия син на цар Иван Шишман - Фружин. Фружин получава замъка за своите заслуги като един от най-видните пълководци на крал Сигизмунд. Имотът е бил загубен от българския престолонаследник след разгрома при битката край Варна през 1444 г.