Събития

1523 г. — Густав Васа е избран за крал на Швеция, с което настъпва края на Калмарската уния.

1664 г. — Ню Амстердам е преименуван на Ню Йорк.

1850 г. — Леви Щраус прави своите първи сини джинси.

1853 г. — Основан е град Аламида, щата Калифорния, САЩ.

1882 г. — Хенри Уили патентова електрическата ютия.

1925 г. — Уолтър Перси Крайслер основава корпорацията Крайслер.

1930 г. — Основана е Албанската суперлига по футбол.

1942 г. — Осъществен е първия скок със синтетичен парашут.

1944 г. — Втора световна война: Започва Десантът в Нормандия. 155 000 войници на Съюзниците дебаркират по бреговете на Нормандия (Франция), бързо преодоляват Атлантическия вал и навлизат във вътрешността на страната.

1971 г. — Програма Союз: Изстрелян е съветският пилотиран космически апарат Союз 11.

1982 г. — Започва Ливанската война от 1982: Военни части под командването на израелския министър на отбраната Ариел Шарон нахлуват в Южен Ливан и успяват да достигнат до столицата Бейрут.

1985 г. — В Бразилия са ексхумирани останките на „Волфганг Герхард“, за които по-късно се установява, че са на Йозеф Менгеле, „Ангелът на смъртта“ от Аушвиц.

1993 г. — Монголия провежда своите първи преки президентски избори.

1999 г. — Появява се за първи път компютърният вирус „Worm.ExploreZip“, който поразява хиляди компютри по цял свят.

Родени

1436 г. — Йохан Региомонтан, германски астроном († 1476 г.)

1502 г. — Жуау III, крал на Португалия († 1557 г.)

1519 г. — Андреа Чезалпино, италиански анатом и ботаник († 1603 г.)

1599 г. — Диего Веласкес, испански художник († 1660 г.)

1606 г. — Пиер Корней, френски драматург († 1684 г.)

1638 г. — Герит Беркхейде, холандски художник († 1698 г.)

1799 г. — Александър Пушкин, руски поет († 1837 г.)

1838 г. — Томас Глоувър, шотландски търговец († 1911 г.)

1850 г. — Карл Фердинанд Браун, германски физик, Нобелов лауреат († 1918 г.)

1856 г. — Александър Ляпунов, руски математик († 1918 г.)

1868 г. — Робърт Скот, английски изследовател († 1912 г.)

1870 г. — Ганчо Ценов, български историк († 1949 г.)

1875 г. — Томас Ман, немски писател, Нобелов лауреат († 1955 г.)

1883 г. — Атанас Саев, български революционер († 1963 г.)

1885 г. — Никола Ракитин, български поет († 1934 г.)

1889 г. — Сергей Рубинщейн, съветски психолог († 1960 г.)

1901 г. — Сукарно, първи президент на Индонезия († 1970 г.)

1903 г. — Арам Хачатурян, арменски композитор († 1978 г.)

1911 г. — Илия Булашев, български футболист

1923 г. — Христо Добрев, български военен деец († 2013 г.)

1924 г. — Васил Акьов, български сценарист († 1989 г.)

1929 г. — Сабах IV ал-Ахмад ал-Джабер ал-Сабах, емир на Кувейт

1931 г. — Георги Кандиларов, български юрист

1931 г. — Сали Мугабе, първа дама на Зимбабве (1980-92) († 1992 г.)

1932 г. — Дейвид Скот, американски астронавт

1933 г. — Хайнрих Рорер, швейцарски физик, Нобелов лауреат

1934 г. — Албер II, крал на белгийците

1944 г. — Анета Петровска, българска актриса

1944 г. — Филип Шарп, американски биолог, Нобелов лауреат

1956 г. — Бьорн Борг, шведски тенисист

1958 г. — Маруан Баргути, палестински водач

1959 г. — Васко Кръпката, български блус музикант

1960 г. — Стийв Вай, американски китарист и композитор

1963 г. — Николай Урумов, български актьор

1964 г. — Стойчо Кацаров, български политик

1967 г. — Пол Джиамати, американски актьор

1968 г. - Бойка Атанасова, български журналист

1969 г. — Мария Сапунджиева, българска актриса

1970 г. — Андриан Душев, български състезател по кану-каяк

1970 г. — Джеймс Шафър, американски китарист

1973 г. — Джаки Аркльов, шведски неонацист

1977 г. — Макс Мирни, беларуски тенисист

1978 г. — Мариана Попова, българска поппевица