В западните столици се засилват опасенията, че България може да се върне в зоната на влияние на Москва, след като вече от едно десетилетие е приета в НАТО, а от 2007 година - и в ЕС, пише "Уолстрийт джърнал". Всяко залитане на България на Изток може да подкопае усилията на ЕС и САЩ да изградят общ фронт срещу опитващия се да възстанови влиянието на Русия върху страните от бившия съветски блок Владимир Путин, пише още изданието.

Вестникът отбелязва, че през април българският парламент е предприел законодателни изменения във връзка със строежа на газопровода "Южен поток", които са в изгода на "Газпром" и заради които е предупреден от Европейската комисия. 

Кореспондентът на WSJ Джо Паркинсън цитира лидера на младите български социалисти Явор Симеонов, според когото Русия винаги ще бъде близо до сърцето на българите и от България не трябва да се иска да избира, а да има възможност тя да следва някакъв "среден път".

Докато повечето страни от бившия Варшавски договор осъдиха анексирането на Крим, социалистическият председател на парламентарната група за приятелство с Русия Михаил Миров (като е в оригинала, става дума вероятно за Михаил Миков - бел. ред.) изпрати поздравително писмо до руския парламент, коментира още "Уолстрийт джърнал".

Вестникът посочва, че министър-председателят Пламен Орешарски многократно е изразявал несъгласие с ескалацията на санкцията срещу Русия.

По-нататък е цитирано мнението на неназован западен дипломат, според когото, ако се стигне до по-сериозни санкции срещу Русия, България е слабото звено на Запада и това е проблем. 

Изданието отбелязва, че България е потенциално по-уязвима от украинската криза в сравнение с други бивши социалистически страни, като Полша и Румъния, които са следвали по-независим курс и по времето комунизма.

Балтийските страни гледат на Кремъл като на окупатор, докато България приема Русия за приятел. Само в България петролната рафинерия се контролира от (руската) компания "Лукойл", а ядрената централа работи с руско гориво, пише още американският вестник. 

"Всички се концентрират върху Украйна, но кризата има потенциал да причини мек разпад на ЕС", казва Иван Кръстев, цитиран от "Уолстрийт джърнал".

Според него интересите на България и балтийските страни са различни, а София смята позицията на ЕС спрямо Русия за "ненужно враждебна".

Кореспондентът на "Уолстрийт джърнал" посочва, че вероятно проруската позиция на управляващата социалистическа партия е била свързана с евроизборите, но на тях социалистите са понесли съкрушителна загуба, така че не е ясно дали това е било правилен ход.

"Социолозите отбелязват, че руската пропаганда, разпространявана от руски телевизионни канали и промосковски вестници, е все по-ефективна сред българите", пише още Паркинсън.

"Докато ЕС се занимаваше с дълговата си криза, руското икономическо присъствие - особено в енергетиката и медиите, се разширява. Русия е вторият след Германия външнотърговски партньор, а българското външно министерство твърди, че едни по-тежки икономически санкции срещу Москва биха ударили около 2000 компании с близо 80 000 служители", добавя той.

Според Боряна Димитрова от "Алфа рисърч" България е разкъсвана между две реалности. ЕС не е донесъл мечтаното благосъстояние, а мнозина изпитват носталгия по съветското минало.

"Ние наистина можем да се окажем Троянския кон на Русия в Европа", казва още социоложката.