Повече от половината бежанци у нас не са запознати с правата си, показва изследване, направено по проекта „Да продължим заедно”. Като основна своя необходимост 32 процента от тях са посочили получаването на сигурност и закрила. Статут търсят 24 процента, а 22 на сто от бежанците са посочили като основна потребност финансовата обезпеченост и необходимостта от работа. Това стана ясно на пресконференция на Агенция за бежанците и фондация Ви Арт в БТА. Повече от половината – 54 процента определят начина си на живот у нас като удовлетворяващ. На 18 на сто от анкетираните бежанци пребиваването у нас не се харесва. 6 процента от хората определят живота си в България като труден.

Изследването за трайната интеграция е проведено с лица, получили статут на бежанец и/или хуманитарен (субсидиарен) статут. Целта му е да се анализира до каква степен те са подготвени за влизането си в приемащата общност и какви са необходимите предпоставки за улесняването на тяхната социална и културна интеграция. При изследването са използвани два метода за набиране на информация. Първият е пряка анкета (50 бр.), а вторият – интервю (30бр.). Въпросите и при двата подхода са идентични, като при интервютата е търсена директната комуникация с бежанците на техния майчин език. Част от изводите на изследването са, че основни пречки пред интеграцията са липсата на информираност /комуникация/ и негативна нагласа към бежанците в приемащата общност, недостатъчната подкрепа от страна на институциите след получаването на закрила /статут/, липса на координация и система между институциите за подпомагане на процесите на интеграция и последващо развитие. Като мерки за подобряване на процесите на интеграция бяха посочени изграждането на единна, комплексна система за събиране и анализ на данни за имиграцията и интеграцията на централно ниво, и изготвянето на местни планове за действие. Изпълнителите на проекта предлагат да се инициира процес на сътрудничество на общинско равнище между представители на държавните власти, бизнеса, обществото, да се насърчават инициативи за интеграция, които да водят до по-устойчива трудова заетост, да се обмислят специални програми за децата. В рамките на проекта - български преподавателки работиха с най-малките деца от семейства на бежанци. Беше създадена занималня, в която децата играеха, рисуваха, пееха и учеха български. Преподавателките споделиха, че те са изключително отворени за нови знания, любопитни са и с тях се работи много приятно. Учителките препоръчват обаче да се осигури за всички деца-бежанци обучение по български език и възможности да посещават училище. А местните власти се нуждаят от систематична информация и надеждни данни за определяне на своите подходи за интегриране и грижа за граждани на трети страни. Специален акцент трябва да се постави върху спецификата в интеграцията на жените и децата в приемащите ги общества. Обществото трябва да развива способност за управление на различията, свързани с имиграцията и да повишава социалното сближаване, препоръчаха още от фондацията.