Повече от 700 депутати, още 6 хиляди служители и още няколко сгради на разположение - така изглежда администрацията, от която зависят законите на Стария континент. За 4 дни в месеца депутатите напускат седалището в Брюксел, за да заседават в Страсбург. В същото време друга част от служителите работят в Люксембург. Цялото преместване струва около 200 милиона на година.

Депутатите, които днес се избират, ще печелят по 6 хиляди евро месечно. Други 4 хиляди са на тяхно разположение за сметки за телефон и пътувания. Така се оказва, че граждани на ЕС трябва да работят средно 55 години, за да спечелят сумата, която получава един евродепутат за петгодишен мандат - около 1 млн. евро. Преди 5 години заплатата им беше равна на тази, която биха получили като депутати в националния си парламент. Сега всички получават по равно - 6 хиляди евро.

„Аз работя по 14 часа на ден, всеки уикенд. Нямам време за почивки. Не мисля, че ми плащат много. Проблемът с България е, че средната работна заплата е в пъти по-малка от тази в Европарламента”, казва Ингеборг Гресле - евродепутат в периода 2009-2014.

Стандартът, който могат да си позволят евродепутатите, е над средния за ЕС. „Хората сега се питат дали тези, които сега печелят много повече, могат да ги представляват. Вярвайте ми, могат! Познавам колеги, които се борят за интересите на своята страна, но има и такива, които не искат да променят нищо”, допълва Гресле.

Проучване, проведеното в навечерието на вота, показва, че европейците са скептични по отношение на ЕП. Дали Европа отново ще се изправи на крака след ударите от кризата и дали ще успее да си върне доверието на хората, ще се разбере много скоро.

Справка сред резултатите от сесиите тук наистина показват, че голяма част от депутатите са активни, внасят предложения, изказват се и гласуват. Но има и такива, които правят обратното. По време на току-що изтеклия мандат, който продължи 5 години, румънски евродепутат, например, е гласувал само с "да" за всички приети закони и документ. Депутатите ще заемат местата си през юли, за да определят посоката на европейската политика в следващите 5 години.