За много български граждани ЕС е един авариен изход, пише германското издание Die Welt. За българите 28-членният блок е мястото, където могат да емигрират, за да избягат от мизерията в родината си и да спечелят малко пари, или откъдето емигарните изпращат пари в родината. ЕС и място, където българските студенти могат да учат и след това работят.

Едва ли има държава в Източна Европа, която след края на комунизма в толкова голяма степен да страда от демографска криза, продължава коментарът на Die Welt . Малко преди промяната в България имаше около девет милиона жители, а днес те са само седем милиона. Това не се дължи единствено на емиграцията. В тази страна със застаряващо население умират повече хора, отколкото се раждат деца. Но емиграцията ускорява този ефект: най-младите икономически активни хора са тези, които емигрират. Най-често те не раждат децата си в България.

Изданието цитира данни на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, според които около 6 процента от българското население е емигрирало, а спрямо трудоспособното население процентът се покачва на 10.

Според Die Welt никоя друга страна в ЕС не е толкова зависима от парите, които емигрантите пращат у дома. По оценки на ОССЕ емигрантите са изпратили в България през 2011 година около 800 милиона долара, според оценки на Световната банка тази сума е може би с около 40 % по-висока и представлява 3,75 от БВП.

По-нататък изданието пише, че България продължава да бъде разкъсвана между Русия и Европа в светлината на украинската криза. Голямата разлика е, че България е в ЕС и НАТО, пише още германското издание и допълва, че човек трудно може да си представи какво би станало с България, ако тя своевременно не беше се интегрирала в западните структури.

Според Die Welt в България има партии като "Атака" например", които са открито проруски, но влиянието им в обществото е слабо. Изданието обаче информира, че управляващите социалисти правят опити да заобиколят законодателството на ЕС, за да запазят монопола на "Газпром" върху строящия се газопровод "Южен поток".

Даниел Смилов от Центъра за либерални стратегии обаче смята, че дори социалистите няма да се възпротивят, ако ЕС реши да наложи по-строги санкции срещу Русия.

Според Огнян Шентов пък разломната линия в България днес минава между загубилите и спечелилите от промяната. Той допълва, че по-младите и образованите биха искали да видят България по-добре интегрирана в Европа, докато други са по-разположени към някакъв вид национализъм. 

Шентов допълва, че емиграцията има и позитивен аспект - младите студенти и работници виждат как работят другите държави и се връщат в България с нови положителни идеи.