Началото на археологическия сезон във Варненско тече от началото на май. В него се предвиждат проучвания върху ранно-християнския манастир в мест. Каарач теке край Варна. През това лято там ще бъде изследвано съоръжение, което е било открито в манастира миналата година и което представлява голям интерес за археолози и историци. Работата в мест. Кастрици – Евксиноград, ще продължи през юли и август с реставрационни дейности.

За първи път ще се проучва и друг много интерес обект в община Аврен. Става въпрос за крепостта Петрич кале, която е една от най-старите запазени такива в област Варна. Тя се намира над с. Разделна. След проучването на този обект има идея кметът на община Аврен да участва и по проект за социализация, реставрация и превръщането му в т.нар. втори Перперикон, като самите проучвания ще започнат през септември. Екип от археолози ще правят изследвания и по трасето на проекта „Южен поток” и терените около Провадия и по трасето Варна - Аврен.

Освен това археолозите ще продължат проучванията на крепостта на нос Св. Атанас край Бяла и на ранно-християнската базилика в мест. Джанавара край Варна.

- Проф. Плетньов, как така край Варна може да се появи втори Перперикон?

- Това е много интересна скала. Крепостта там е била разрушена при битката от 1444 г. Но от мястото се вижда цялата Девненска долина, чак и Варна. По идея на авренския кмет там мястото може да бъде превърнато по проект в много атрактивна зона.

- В момента усилията ви са насочени основно към Малките римски терми, скоро сред тях ще има и сцена. Кога обектът ще бъде готов да посреща посетители?

- Малките римски терми на Одесос са строени вероятно през 5-и век и са функционирали до края на 6-и век, когато е изоставен и самият Одесос. Те са били почти на брега на морето. Били са използвани като баня почти след изоставянето на големите терми. Те са четвърти по големина в света. През края на 2-ри век са изоставени. В тях се сформира дори един жилищен квартал. Намерени са чак през 70-те години на 20 век. По същото време се правят и проучванията в района на тези малки терми на бул. „Приморски“. Разкрити са не само термите, а и сградата на самата баня с помещения за съблекални, с топла и студена вода, намерени са и сгради, които са прилежащи. Има и големи складови сгради, които са били близо до пристанището, тъй като самият булевард „Приморски“ е бил брега на морето. Преди 3 години със средства на община Варна стартира идея да се направят пешеходни алеи, да се направят основните паркоместа за автобусите и туристите да могат да гледат един нов маршрут. Той вероятно ще се казва Римските терми на Одесос. Ще могат едновременно да се разглеждат и Музеят за история на Варна и термите, вървейки по пешеходна зона, която се прави в момента по улица „8 ноември“.

- Свързани ли ще са големите и малките терми?

- За големите терми идеята е да се направи нов посетителски център със заведения за туристите с нови модерни сервизни помещения. Ще има и ефектно осветление и на двата обекта. Така те ще могат да работят от май до октомври до 22 ч., за да е удобно на туристите, които се движат около морето. Ще се продават общи и индивидуални билети. Ще се направят сервизни помещения и кафенета за отдих.

- Открита ли ще остане сцената?

- Сцената на малките терми ще бъде покрита с тента. Наоколо ще има пейки и кошчета за боклук. През лятото там ще се правят концерти и детски спектакли. Ще има екскурзоводни беседи. Сцената ще може да се използва целогодишно. Предвидени са и паркинги в района. Ще има и указателни табели по алеите. До края на юни всичко трябва да е готово. Сега вървят реставрационни работи. Дългогодишната растителност обаче за съжаление трябваше да бъде премахната.

- Чудотворно ли е аязмото, което открихте на Караач теке?

- На Караач теке ще правим разкопки наесен. Аязмото сега е заровено под един покрив и вероятно ще продължим проучванията само с него. Всички манастири имат лечебни чудотворни извори, но тук ситуацията е малко неясна. Най-вероятно има друга тераса, защото находката е под нивото на самия манастир. Сега в момента има вода в него. Явно е чешма. Няма този дебит, който е бил навремето. Ако пък излезе много вода, може да го събори.

- Във фонда си имате череп, за който се говореше, че може да е на цар Борис. Има ли вече доказателства по темата?

- „Главата на Борис“ всъщност е част от един череп, но не може да се възстанови целият. Тя стои във фонда и не може да я сглоби дори реставратор. Карел Шкорпил е решил, че това е черепът на цар Борис, но това се води легенда. Не може да се докаже, всъщност може, но ако се намерят черепите и костите на царете Симеон и Петър. Но трябва да имаме и дядото на Петър. Единствено знаем за гроба на цар Самуил. Друг цар български владетел не е открит досега. Намерени са само части от саркофази. Калоян също не е този Калоян, за когото се говореше, защото Асеневците са погребани вътре в самия храм „Св. 40 мъченици“, а гроб 39 е под една галерия.