В „Мълчанията на полковник Брамбъл“ Андре Мороа описва една случка от Първата световна война, при която загива сержант, изповядващ баптизма. В полка няма баптистки свещеник, но има католически, презвитериански и англикански. Последните двама постояно спорят и се опитват да привлекат в лоното на своята църква баптистите. Но когато сержантът е разкъсан от снаряд и трябва да се отиде под куршумите и шрапнелите, за да се опее, презвитерианският и англиканският попове се отказват от претенцията за душата на сержанта, понеже, както казват и двамата, вярата му е твърде различна от тяхната.

ГЕОРГИ ДАСКАЛОВ

Католическият свещеник от своя страна почти без да каже нещо, се приготвя да отиде на бойното поле и да опее мъртвеца.



Между другото, Малро, смятан за „най-английския от френските писатели, сменя протестантството с католицизма на зряла възраст. 

Част от тайната на католическата църква е, че винаги успява да се приспособи, да еволюира, да се опитва да помага на хората, разбирайки техните страхове и нужди, без да робува твърде на догмите. И сега на престола на Свети Петър в Рим има папа, който е хубав образ на тази страна на католическата вяра.

Българската православна църква също има дълбока традиция да бъде близо до хората, да им помага в трудни моменти, без да се фокусира върху отклоненията от православието, характерни за българските земи. 

Когато преди 1150 години цар Борис I Покръстител налага християнството в пределите на българската империя, аргументите са по-скоро рационални, отколкото от областта на вярата. Българската църква още в самото си начало е политически интструмент, но и средство за цивилизоване на българския народ, крепост не само на Христос, но и на знанието, на българщината.



Българският клон на християнството се значително отличава и от гръцкия, и от всички други, някои от тях – приели християнството под силно българско влияние, например Русия и Украйна. Българите не са толкова набожни, колкото са руснаците например. Което не значи, че са по-малко християни. 

У нас християнството е приспособено, смесено с по-стари вярвания, предразсъдъци и обичаи. Например на погребение може да се види как по-възрастните жени си откършват клонка на излизане от гробището. Не може да се каже защо го правят, но се вярва, че по този начин се прогонва лошото. Някои попове много се дразнят, други го приемат с усмивка и разбиране.  По-учените богослови викат на тези отгласи от езическото минало битово християнство.



По същия начин стоят нещата и при радостните поводи. Не само сега, но и в миналото най-големите християнски празници са натоварени с много битовизъм, очовечаване и известно принязаване, като биха казали учените хора – вулгаризиране. 

Но това е част от българската християнска традиция – вечерта на Рождество, с питката с късметите, които, кой знае защо, в някои части на България бяха преместени към Нова година, с магията на шарените яйца по Великден, с къпането и хващането на кръста на Богоявление, с Гергьовденската трапеза, с всичко, което може да не е баш по каноните, но помага на хората да живеят живота си.



Може да не изглежда съвсем християнски, но в крайна сметка прави от хората повече човеци.

Така и на този ден, Гергьовден, един от най-обичаните български празници.

Честит празник на всички и Свети Георги Победоносец да ни закриля.

Георги Даскалов