Навършват се 138 години от Априлското въстание, което е основен повод за Руско-турската война от 1877-1878 година, довела до възстановяването на българската държава. Въстанието започва в Копривщица на 20 април (по нов стил - 1 май) 1876 година и обхваща около 100 населени места в почти всички краища на България. Най-масово е въстанието в IV революционен окръг с фактически център Панагюрище с апостоли Георги Бенковски и Панайот Волов.

Въстанието е обявено предсрочно в Копривщица на 20 април заради опасенията от предателство и поради това, че турските власти са били предупредени за датата 1 май (по стар стил) и са започнали арести на ръководители на бунта. На 20 април (1 май по нов стил) въстаниците в Копривщица убиват няколко турски заптиета и превземат конака, а Тодор Каблешков пише прочутото Кърваво писмо, което изпраща на апостолите в Панагюрище. 

След това бунтът обхваща и околните селища Брацигово, Батак, Перущица и още множество села. 

В останалите революционни окръзи е възприета предимно четническа тактика, като в Габровско и Търновско действат големи чети, водени от поп Харитон и от Цанко Дюстабанов, които след тежки сражения с турците в крайна сметка са разгромени. 

Във фактическия център на въстанието в в IV революционен окръг Османската империя съсредоточава около 80-90 000 войници - редовна армия и башибозук, подкрепени и от артилерия, срещу около 8-10 000 въстаници, които разполагали с остаряло оръжие и самоделни оръдия (топчета). 

Въстанието е потушено за около 2 седмици, а повечето въстанали селища са напълно разорени. Около 30 000 души са загиналите, сред тях множество жени и деца. 

Потушаването на бунта е съпроводено с неприемливи за Европа зверства и в крайна сметка довежда до това, че великите сили са принудени да се съгласят с правото на българите да имат своя държава.