Заварихме тежко замитане под килима на огромни проблеми. Дългият ми опит с работата с европейските институции ме кара да съм убедена, че няма начин да скриеш проблем. Одитните доклади за периода 2010 - 2013 г. продължават да валят и много се надявам всички политици в България да разберат, че ЕК не опъва чадър над никого. Това заяви вицепремиерът и министър на правосъдието Зинаида Златанова на пресконференция след правителственото заседание. Тя подчерта, че процедурата по налагане на финансови корекции не е измислена в България, а се прави по европейски регламенти, има ясни правила и основното е, че който е извършил нарушението, за негова сметка са и финансовите корекции. „Чаках търпеливо няколко седмици до къде може да стигне говоренето на опозицията по темата. Убедих се, че за съжаление половината не знаят за какво говорят. Тези, които знаят, искам да ги призова, особено кметовете – да не стават заложник в нечии политически амбиции и кампании“, добави Златанова. Тя подчерта, че правителството води непрекъснат диалог с кметовете.

„Това, с което се борим от първия ден на мандата, е въпросът убедени ли сме всички, в това число и опозицията, в честността, прозрачността и коректността на обществените поръчки“, каза вицепремиерът. Тя цитира извадки от одиторски доклади, които илюстрират недобронамереност и недобросъвестност при провеждане на обществени поръчки, както и грубо непознаване на базови европейски правила и принципи.

Първият пример, който даде вицепремиерът е свързан със съкращаване на крайните срокове за подаване на офертите въз основа на неотговарящо на изискванията обявление. Става въпрос за седем договора за услуги, като съкратеният срок може да е допринесъл за ограничаване на конкуренцията за тези обществени поръчки. Одитният орган, който е извършил контрола към онзи момент, не е установил тази констатация в своя кратък доклад и не е предложил финансова корекция. На база на това от Управляващия орган се изисква да приложи финансова корекция и да обясни какви действия са предприети за подобряване на одити и свързания с тях контрол с цел преодоляване на тази слабост.

Вторият пример е за два договора за строителни работи. В техническите спецификации се изисква представяне на регистрация на кандидатите в българския централен професионален регистър на строителя. Не се разрешава представянето на еквивалетна регистрация от друга държава-членка. Става въпрос за договор за 12 милиона и 800 хиляди лева.

Третият пример касае неравностойното третиране на кандидатите във фазата на подбор. Ако участникът, спечелил търга е бил третиран по същия начин, както други участници, той би бил отхвърлен по време на етапа на подбор. Например - ключовият експерт на отхвърлената фирма-кандидат не представил доказателства за опит при работа с FIDIC, но е представил документация за 10-годишен опит в подготовката на тръжни процедури на общини, включително строителство на каназалиционни мрежи. Ключовият експерт на спечелилата фирма също не е представил доказателства за компетентност и опит с FIDIC, но е допуснат.

Вицепремиерът Златанова подчерта, че отговорността е преди всичко на тогавашното правителство, защото управлението на европейските средства е негова задача. „Това как отделните бенефициенти са ръководени в този процес, е отговорност на правителството. През 2011г. Законът за обществените поръчки е изменен така, че цялата отговорност по предварителния контрол е прехвърлена на практика върху агенцията по обществените поръчки. С това много управляващи органи са си позволили да не извършват никакъв предварителен контрол на бенефициентите при сключване на договорите“, обясни още вицепремиерът.

Златанова изтъкна, че ОП Околна среда е била заварена на 8% сертифицирани разходи за 7 години и има вероятност да има и глоби заради неизпълнение на екологично законодателство, защото няма инфраструктура. „Като част от ЕС не трябва да делим интересите на наши и чужди. Ние не се борим срещу или с останалите държави-членки, нито с ЕК или която и да било друга европейска институция“, заяви вицепремиерът. Златанова напомни, че през 2009 г. Докладът на Трансперънси интернешънил поставя България на 72-ро място по ниво на корупция, а 4 години по- късно страната ни е вече на 77-мо място. През 2012 г. отново в доклад на същата организация България и Италия са посочени като единствените страни-членки, които не публикуват окончателните договори на обществените поръчки.