Младите са неграмотни! Излизат от училище, без да знаят елементарни правописни правила! От университета - също. После кандидатстват за работа с неграмотно написани автобиографии и се чудят, че дори не са поканени за интервю. А ако случайно ги назначат, мъката им тепърва започва, защото... малко книжки са прочели.

Четенето, или по-скоро липсата на четящи хора, е големият проблем на съвременните общества. В България - още повече. И редовните социологически проучвания сочат, че огромен процент от българите не се докосват до книги. "Успокоително" звучи, че и в Полша - бившия ни брат по лагер, е така.

Тези дни в полското интернет издание Krytyka polityczna се появи текст от Агата Томашевска под заглавие "Не си струва да четем книги". На пръв поглед статията звучи убийствено жалко, сякаш е ода на невежеството. Под повърхността обаче се крие болката на четящия човек от ХХI век от нашествието на нечетящата, неграмотна маса народ.

Поводът за написването на статията е тазгодишната церемония за връчването на полската национална награда за литература "Нике".

Йоана Батор спечели тазгодишната награда "Нике" с книгата си "Тъмно, почти нощ" (Ciemno, prawie noc). Щеше да е радостно, ако не беше фактът, че това никого не интересува. Има нещо гротескно в присъждането на литературни награди в страна, където книги не се четат. Защото що за награда е тази, която дори няма осезаемо влияние върху тиража на книгата победителка?

Сред официално облечените представители на литературния свят, събрани в Библиотеката на Варшавския университет, можеха да се чуят лишени от илюзии коментари за кризата в литературата и за упадъка на литературните награди. Хуманитаристи, поемащи карпачо от сьомга с бяло или червено вино, редяха черни сценарии за бъдеще без книги, за ерата на неграмотните, която неизбежно приближава.

Песимизмът властва не само в литературните кулоари. Ежегодните доклади за читателската аудитория не оставят никаква надежда на четящите. Както сочи най-новият от тях, почти 40% от поляците не са се докосвали до книга през последната година, дори до албум, наръчник или речник. Редовно четат едва 11% от полското население, като "редовно" означава седем книги годишно.

Не помагат и различни инициативи, промотиращи четенето, не помагат дори деликатни заплахи като тази от мотото на публичната кампания "Не четеш? Няма да си легна с теб!" Поляците са решителни в нечетенето на книги и постоянно се борят за свободата на литературното невежество. И мисля, че са прави. Тъй като четенето в днешно време е абсолютно безсмислено. Ето пет причини за това:

1. Четенето не става за нищо

Истината е, че човек може чудесно да се справи с живота и без да чете книги. Може да бъде обичан, известен, да преуспява и да минава за интелигентен, без изобщо да си общува с литературата. И какво? Ами нищо! Достатъчен повод да признаем, че четенето не е нещо, необходимо в живота. Фейсбук върши повече работа от една книга.

Има толкова по-важни неща - работа, семейство, дрехи, покупки, приятели, игри, храна, купони, секс, спорт - всяко става за нещо! А книгата - за нищо. Четенето не е колективно занимание, с него няма да се почувстваш по-добре (често дори напротив), със знание никого няма да впечатлиш. Защо тогава да хабим време за нещо, от което нищо не произлиза, след като можем да свършим толкова по-смислени неща в живота?

2. Четенето отнема време

Един филм е час и половина. Епизод от сериал - 30-55 минути. Купон/кръчма - 6 часа плюс евентуален махмурлук на другия ден. Вестник - 1 час. Музика - можеш да си хвърчиш на фона й, значи никакво време не ни отнема. А книгата? За да прочетеш роман, ще ти трябват поне десетина часа! Кой в днешно време има толкова свободно време?!

Това физически е просто невъзможно: човек седи цял ден на работа, връща се утрепан вкъщи, трябва да напазарува, а после и да сготви, да хапне, да се позанимава с децата, с половинката си, с домашните любимци... и някъде към полунощ, тотално разбит, с последни сили вади бира от хладилника и половин час щрака по тв каналите на дистанционното, докато с другата ръка превърта фейсбука си.

Ако стане чудо - децата примерно са при баба си и има свободна вечер (колко често - три-четири пъти месечно?), надали ще седне да чете - знае се, ще иде на кръчма с приятели, евентуално на кино, може и на мач или ще поиграе на GTA 5. Или ще виси във фейсбук. ВСИЧКО отнема по-малко време от четенето. Сметката е проста.

3. Четенето е мъчително

Още от началното училище знаем, че четенето е мъка. Гимназията само потвърждава тази тъжна истина и едва след матурата можеш най-сетне да си отдъхнеш. Да се отървеш от уроци, биографии на известни хора, разбори, интерпретиране на стихотворения и литературни епохи. От какъв зор здравомислещ човек трябва да се връща към този кошмар?

Защото четенето е занимание мъчително. Не стига, че отнема толкова невъобразимо много време (точка 2), ами изисква и продължително съсредоточаване върху едно нещо, в тишина и спокойствие, далеч от хора и всякакви смутители като джиесем и интернет. A имаме толкова работа за вършене!

Затова печели нетът - кодирани статуси, публикации с дължина на един абзац, а и картинки има. И клипчета. Най-добре всичко накуп, плюс чат и музика - чувствам, че живея на пълни обороти! При такъв натоварен начин на живот четенето на книги се явява нещо аскетично, изтезаващо. Още от началното училище всичко изглежда по-привлекателно от тази хартиена тухла.

4. От четенето няма полза

И изобщо не става дума, че трябва да ни плащат, за да четем. Просто другите занимания поне малко допринасят за увеличаване на капитала ни. На купона ще срещнеш хора, които могат да ти предложат съвместна работа. В социалните мрежи градим имидж, който може да влияе дълго върху живота ни - други ни гледат, други ни оценяват, затова трябва да внимаваме за начина, по който изглеждаме в мрежата.

Дори киното е по-добро - гледаш с приятели, споделяш впечатления, ще си оправиш настроението. Също и музиката - особено танцувалната или песничките, които знаеш - можеш да потанцуваш, дори да попееш на караоке и да се харесаш на някого (най-малкото на себе си).

A с какво да се похвали една книга? Малко вероятно е някой от познатия ти кръг да е чувал за най-новата прочетена от теб книга, още по-малко да я познава. Не е като последния епизод на "В обувките на Сатаната" (Breaking Bad) - него всеки го е гледал, уникален бил, а?!

5. Четеш? Значи си лузър

Четенето не е много секси и е леко смотанярско. Този, който чете книги, най-вероятно принадлежи към някоя от следните групи:

- Кълвачи/Зубъри: Седят на първия чин, винаги са подготвени, рядко дават да препишеш. Нямат социален живот, нито сексуален. Страхуват се от цигари и алкохол. Изпадат в истерия, като им пишат четири плюс. Всички в училище ги мразят, но на тях им е през... Отразяват се в очите на учителите и с точките от олимпиадите.

- Бегълци: Те никога не влизат в часовете по физическо, оправдавайки се с астма или с изкривения си гръбнак. За разлика от Кълвачите, тях не можеш да ги набиеш, защото притежават невероятната способност да изчезват, когато става опасно, а астмата им по магичен начин се излекува, щом трябва да си плюят на петите. Притиснати до стената, започват да плачат. В женски вариант - ревли и пикли.

- Отчуждени: Тях никой не ги познава, никой никога не е чувал гласа им и никой не знае как се казват. Нямат приятели, освен други Отчуждени, които също никой не познава. Необикновеният им интерес и изключителни способности (особено в области като информатика и математика) още повече плашат потенциалното любопитство към тях.

- Книжни плъхове: Хора, които имат читателска карта за библиотеката. Отличителен знак: винаги носят поне 5 кила книги със себе си. Домовете им не служат за жилище, а за складиране на литературни съчинения, затова най-голямата им трагедия е когато трябва да се преместят на друг адрес. Страстно се стремят към увеличаване на книжния си набор и импулсивно купуват всичко, което е от хартия, и това, което още не е на полицата им. Смеят се подигравателно на хората, които ги питат: "И всичко това си прочел/а?"

- Студенти филолози: За тях важи всяка от точките по-горе плюс разочарованието, че каквото и да напишат, няма да станат втори Гомбрович.

Равносметката:

Четенето е бизсмислено в света, в който всичко трябва да има цел, а всяко занимание е с цел облагодетелстване. Четенето е безсмислено в света, в който времето е пари, а човекът струва толкова, колкото може да ги умножи.

Затова имам следното предложение: Нека хората, смятащи, че от книгите няма полза, просто да не ги четат. Нека съществуват в света на предметите, които не им трябват, на принципите, които не разбират, и на чувствата, които не са в състояние да назоват. Нека не вярват в това, което виждат, а да слушат тези, които им казват как е. Нека послушно участват в посоченото им състезание и само, пази Боже, нека за нищо не питат.

А всъщност за какво могат да питат? Нали не знаят никакви алтернативи. Благодарение на това ще умрат щастливи в рамките на прекрасно функционираща система.

Няма да опитат мъката на самостоятелното мислене, няма да познаят страданието от самоанализа и анализа на света, няма да получат болезненото знание, че съществуват други гледни точки и по-широка перспектива. Нека увеличават редиците на робите, овцете... Това никой няма да им го отнеме. Точно обратното - много обнадеждаващо е, невежата маса най-лесно се управлява.

А ние, плъхове и кълвачи, да потърсим книгата на Йоана Батор...