Това показват резултатите от проучване, проведено в периода 1 -12 април 2014 г., на Института за модерна политика.
Най-вероятно сравнително ниския процент на положителни оценки за президентската институция се дължи на пряката намеса на държавния глава в текущите политически процеси и вземането на страна в партийно-политическите борби.
Тази политическа линия на президентската институция я превръща от надпартийна и „неутрална власт”, каквато е конституционната концепция, вложена в нея в условията на парламентарното управление, в един от политическите фактори в текущото противопоставяне между управляващите и опозицията. Заемайки позиция в открита подкрепа на антиправителствените политически и обществени среди, президентът Плевнелиев ерозира и губи подкрепата на онази част от нацията, която е излъчила политическите формации, подкрепящи правителството и вижда в тях своето политическо представителство. Това го превръща от арбитър в политическия процес в страна в партийните борби с произтичащото от това свиване на одобрението към него, в случая главно до средите на опозиционно настроените избиратели, коментират от ИМП.
Според резултатите, работата на 42-то Народно събрание се оценява положително от 7,6% от респондентите. Това ниско ниво на подкрепа не се различава съществено от доверието към парламентарната институция в края на първата година от предходните няколко управленски мандата. По-малко от половината - 44,1% е делът на респондентите, които към момента дават категорично отрицателна оценка на парламентарната институция.
Близо една четвърт - 23,5%, са по-скоро неутрални в отношението си и не дават нито положителна, нито отрицателна оценка. Хипотезата е, че това неутрално отношение се дължи на обстоятелството, че въпреки редица търпящи остра обществена критика законодателни решения и действия на парламентарните фракции, Народното събрание приема и важни закони, които отговарят на остри социални проблеми и обществени очаквания. 24,8% заявяват, че не могат да преценят как Народното събрание се справя със своите конституционни и обществени задачи.
Сред причините за ниското одобрение на работата на Народното събрание традиционно трябва да се изтъкне и обстоятелството, че парламентът е най-прозрачната публична институция, чиято всекидневна работа е непрекъснато под светлината на прожекторите. Това във висока степен стимулира обществената критика спрямо лоши практики и фокусира хроничното недоволство от партийно-политическата система върху законодателната власт. Парламентът е естествената арена на партийните борби, които традиционно срещат неодобрение и скептицизъм от избирателите.
Нивата на одобрение и неодобрение на работата на Министерския съвет са сходни с тези по отношение на президентската институция и значително по-добри от данните за парламента. Данните от проучването сочат, че дейността на правителството на Пламен Орешарски получава одобрението на 16,9% от респондентите, докато 40,3% дават отрицателна оценка, а 28,2% са неутрални. Без конкретно мнение по този въпрос са 14,6% от респондентите.