На 6 април християнската църква отбелязва Успението (смъртта) на св. Методий славянобългарски, архиепископ на Панония. Св. Методий (815-885 г.) е светец на източноправославната и католическата църква. В края на X в. св. Климент Охридски написва житие за светеца. Родените в Солун братя Константин и Методий били деца на висш офицер - Лъв и Мария, представителка на местната българо-славянска аристокрация. От архиепископ Теофилакт научаваме, че след като изучил Светото писание, по-големият брат Методий станал войник и бил много известен в царския двор. Византийският император го назначил за управител на подчиненото на Византия княжество "Славиния", в поречието на Струма. По-късно Методий напуснал светския живот и се оттеглил в манастир в планината Олимп, в областта Витиния. Според някои учени тук се родила славянската писменост. През 855 г. Константин и Методий създали първата графична система - т.нар. глаголица. При византийския владетел пристигнали посланици от българския цар Борис с молба да изпрати

учители, които да проповядват на народа

му християнството. Византийският цар възложил тази мисия на учениците на двамата братя. Когато дошли в България, Климент, Наум и Ангеларий били приети с големи почести в българския двор.

По покана на брат си през 860 г. Методий участвал във важна мисия на византийския император в Хазарския хаганат. През 863 г., по молба на княз Ростислав, Византия изпратила светите братя и учениците им на мисия във Велика Моравия, за да разясняват на народа там християнското учение и вяра на славянски език.

През есента на 866 г. светите братя завършили мисията си и потеглили за Рим, за да ръкоположат учениците си. Те останали в Рим повече от година, през която проповедта на старобългарски език огласявала храмовете. Константин-Кирил се разболял и починал в Рим на 14 февруари 869 г. Методий бил ръкоположен за архиепископ на средния Дунав и Панония и станал папски легат за голяма територия. Но мощното

немско духовенство било враждебно

към него. През 870 г. той бил съден в Регенсбург и хвърлен в затвор. През 873 г. след намесата на папа Йоан VIII Методий бил освободен и организирал автокефалната църква на Великоморавия. Той продължил преводите на библейските книги, създал оригинални проповеди, молитви и песнопения. Според житието на Методий, той починал в „шестия ден на месец април” през 885 г. Учениците му отдали подобаващи почести, отслужили погребална служба и го положили в съборната църква. Събрало се „безчислено множество, хора, които го изпроводиха със свещи, плачейки за добрия учител и пастир: мъже и жени, малки и големи, богати и бедни, свободни и роби, вдовици и сираци, чужденци и туземци, недъгави и здрави – всички оплакаха оногова, който беше всичко на всички, за да спечели всички."

Според някои изследователи св. Методий бил погребан в катедралния храм на Велехрад, според други – в Микулчице (Моравия в дн. Чехия). За първи път на 11 май 2000 г. пред предполагаемия гроб на св. Методий е проведен събор на българите от Чехия, Словакия и Австрия. На 31 декември 1980 г. Кирил и Методий са обявени от папа Йоан-Павел Втори за покровители на Европа. Те са почитани особено много и в Чехия, Словакия и Хърватия.