Електронно гласуване, онлайн достъп на гражданите и бизнеса до всички административни услуги, електронен подпис, електронен ЕГН... Няколко последователни правителства заявяват гръмки намерения да пренесат голяма част от управлението в интернет. Епичните усилия по въвеждането на електронното правителство продължават със скорост от 10 услуги годишно, но по-интересно е колко хора биха имали възможност да се възползват от тях. Според официалната статистика за 2013 г. 2,28 млн. българи никога не са се „докосвали“ до интернет - те живеят извън социалните мрежи, не са сърфирали, не са пращали имейли, не са теглили филми, не са сваляли музика, камо ли да са изискали акта си гражданско състояние от общината по електронен път. Все пак бройката на технологичните аутсайдери в страната в последните години постоянно пада - през 2010 г. те са били 3 млн. души, година по-късно се стопяват до 2,5 млн., а през 2012 г. - до 2,38 млн.

Интернет бавно си пробива път до домовете на хората. В момента малко над 1,4 млн. домакинства имат достъп до мрежата. Над 50% от тях използват интернет редовно - най-често за изпращане и получаване на електронна поща и четене на вестници и новини. Общото ниво на достъп до интернет у нас е 54%. Това е абсолютното дъно в Европейския съюз, където средният процент е 79. Отличник е Холандия, където 95 на сто от домакинствата се радват на интернет връзка.

За обема на интернет пазара у нас отсъстват представителни изследвания. Според данни на Комисията за регулиране на съобщенията приходите от услуги за пренос на данни и достъп до интернет, предлагани самостоятелно, а не в пакет, е 316 млн. лв. през 2012 г. Това е малко над 12% от общия обем на пазара на електронни съобщения.

У нас е най-евтин в света и втори по качество

В България достъпът до интернет съвсем спокойно може да стане новата туристическа атракция за привличане на чужденци. Той е като в реклама на прах за пране - най-евтин, един от най-бързите и най-качествените. Това е едно от малкото неща, с които можем да се гордеем, когато гледаме глобалната статистика.

Българинът плаща средно по 0,48 долара на мегабит. За сравнение в САЩ цената е 3,58 долара, в Германия - 3,18 долара, във Великобритания - 2,59 долара. Средно в света крайните клиенти плащат по 6,39 долара. Данните са на „Ookla“ - компания, която следи скоростта, качеството и стойността на достъпа до глобалната мрежа. Естествено, когато цените се приравнят към брутния вътрешен продукт, западните страни ни изместват от предните позиции и директно отиваме на 15-о място. У нас цената е 0,086% от БВП на глава от населението. В САЩ въпреки 7 пъти по-високата цена процентът е 0,075.

По скорост на интернет сме на 18-о място в света. Потребителите свалят файлове с 31,09 мегабита в секунда (Mbps ). Изпреваме страни като Англия (26,54 Mbps), Германия (25,70 Mbps) и САЩ (22,43 Mbps). В скоростта най-добре се представят азиатските и източноевропейските държави.

Третият признак, по който „Ookla“ прави своите сравнения, е качеството на връзката. Параметърът се нарича „R-Factor“ - той се определя от това дали при свързване с мрежата се губят данни, колко често и колко големи са загубите, както и каква е удовлетвореността на потребителя от доставчика му на интернет. По този признак сме втори в света със 89,53 пункта от максимални 94. Единствено Южна Корея ни изпреварва с 89,83. И тук може да се каже, че световните икономически сили са доста след нас - 10-о място за Англия (87,43), 19-о за САЩ (86,34) и 25-о за Германия (85,36).

От всички тези данни сериозно може да се замислим каква чудесна реклама за страната ни е бързият, качествен и евтин интернет достъп. Още повече - у нас гъмжи и от безплатни зони за безжичен интернет. Ресторанти, барове, паркове и административни сгради предлагат достъп без парола за всеки в обхвата им. Това е рядкост по света. В някои държави дори искат лични данни, преди да предоставят паролата в кафенето, за да си проверите електронната поща.