10-годишнината от приемането на България в НАТО е сред водещите теми на петъчните вестници.

„Президентът Росен Плевнелиев призова за повече присъствие на НАТО у нас вследствие на утежнената обстановка между Европа и Русия относно анексирания Крим.

По време на посещението си в Брюксел той се зарече, че ще призове за повече НАТО в България и в региона". По неговите думи страната ни е горд член на Северноатлантическия алианс и е видяла само добро от това членство.

„Видяхме икономически просперитет и повече сигурност не само в България, а и в региона", посочи президентът.

„Светът преосмисля своята позиция и всички сме изненадани, защото не вярвахме, че ще бъде прекрачена граница, още повече от държава, която е велика ядрена сила и на това отгоре - която е постоянен член на Съвета за сигурност на ООН.

Ако една такава държава прекрачи международните норми, трябва да си дадем сметка, че се намираме в съвсем друга ситуация.

Затова България е длъжна да поиска повече гаранции, това ще ни донесе само ползи.

„Повече НАТО" означава по-силно сътрудничество, да специализираме, да посочим какво още можем да направим заедно - може да не са самолети, а запасен център за киберзащита, може да бъде нова програма за подобряване на способностите", поясни държавният глава.

„Призовавам за пръв път на Балканите да се научим да работим заедно - България, Румъния и Турция да пазят заедно Черноморското пространство. По същия начин Румъния, България и Гърция да се опитат да подобрят сътрудничеството си..." .- в. „Стандарт".

„След 10 години членство НАТО промени България и региона. Преди години Балканите бяха конфликтен регион, а днес съседите на полуострова се научиха и искат да живеят в мир и разбирателство". Това заяви президентът Росен Плевнелиев, предаде БГНЕС.

По време на конференцията "Бъдещето на НАТО", която е част от честването на 10-годишнината от пълноправното членство на България в Евроатлантическия алианс, Плевнелиев подчерта, че с оглед на кризата в Украйна, политиката на отворени врати на Алианса придобива ново измерение...

"Принципите, които обединяват държавите от НАТО са демокрацията, човешкото достойнство и върховенството на закона, като тези принципи ни правят силни заедно", категоричен бе Плевнелиев. Той припомни, че демокрацията и нейните ценности не са даденост.

"Демокрацията е процес и всяко усилие си струва", каза той.

Политиците трябва да си задават въпроса как ще се отразят решенията им на идните поколения, като даде пример с кризата в Украйна и енергетиката, препоръча държавният глава.

$Приемането на България в НАТО беше не само държавнически акт, но бе в интерес и на децата на България, на които искаме да завещаем нашите ценности", смята Плевнелиев. Според него за бъдещето на НАТО е налице е необходимостта модерно въоръжаване и тясна специализация в конкретна област. Плевнелиев каза още, че обединяването и споделянето на ценностите не измества работата на политиците и подчерта, че съюзническите операции са спестили около 17% разходи...

България е получила уверение, че може във всеки момент да разчита на военна помощ... Външният министър Кристиан Вигенин, който присъства на срещата на външните министри от НАТО в Брюксел в сряда, сподели пред "Труд": "Има готовност за предоставяне на такава подкрепа. Стига да я искаме. Но анализът не го прави външното министерство. Министерството на отбраната трябва да прецени дали има нужда от такова съдействие и докога. В момента няма такива искания. Потенциална възможност има."

Малко по-рано пред БНТ министърът заяви, че България няма нужда от допълнителна подкрепа или от разполагането на още сили на наша територия..." - в. „Сега".

„Засега България няма да иска от НАТО да разположи допълнителни военни части и техника на своя територия. Това заяви министърът на отбраната Ангел Найденов след заседанието на парламентарната комисия по отбрана.

"Не виждаме необходимост в този момент да искаме допълнително разполагане на личен състав и на техника на нашите партньори и това е извод не само на политическото ръководство на Министерството на отбраната, но и на военната експертиза", каза министърът, цитиран от БНР.

Преди два дни бившият министър на отбраната в правителството на ГЕРБ Аню Ангелов поиска разполагане на американски изтребители F16 в авиобазата "Граф Игнатиево" край Пловдив..." - в. „Дневник".

„Военните на Украйна и НАТО се обучават на взаимодействие в кризисни ситуации в България...

В учението взеха участие над 700 военнослужещи от 13 страни, сред които и 16 украински офицери.

Командването на американската армия заяви, че ученията са планирани преди началото на кризата в Крим, като подчерта, че то трябва да допринесе за стабилизиране на ситуацията в региона." - в. „24 часа".

Всекидневниците съобщават също за призива на Европарламента към ЕК да обсъди спиране на средствата за България заради корупцията в страната ни.

„Европейският парламент прие текст, който съдържа призив към Европейската комисия да възприеме решителна позиция спрямо България и сериозно да разгледа въпроса дали в страната е възможно използването на европейските средства съгласно правилата, съобщи БНР.

Европарламентът изразява дълбока загриженост от липсата на напредък по мониторинговия механизъм, продължаващото силно разпространение на корупцията и наблюдаваното в страната принципно затруднение за разпределяне на отговорности и коригиране на грешки.

"Това е първото ясно свързване от европейска институция на механизма за мониторинг и европейските фондове, коментира "Капитал Daily", който вчера писа за готвената препоръка. Изданието припомня, че досега двете не бяха свързвани, като способността на България да усвоява средства не беше поставяна под въпрос, въпреки продължаващите песимистични доклади на Еврокомисията.

Текстът, който няма задължителен характер, беше внесен от евродепутата от ЕНП Маркус Пийпър и подкрепен от мнозинството в пленарната зала. Предложението на българския евродепутат Ивайло Калфин за отпадането на параграфа не беше прието, уточнява БНР.

Препоръките са част от доклад, с които се одобряват разходите, направени от Европейската комисия през 2012-а година.

България и Румъния са единствените две държави, споменати по този начин в доклада..." - в. „Дневник".

„Европарламентът изправи България на позорния стълб заради корупция

Препоръката за спиране на еврофондовете няма законодателни последици, но отправя политическо предупреждение

Европейският парламент препоръча вчера с голямо мнозинство да се спрат европейските фондове за България поради корупция и неспособност да се управляват коректно. С 496 гласа, 72 "против" и 44 "въздържал се" бе приета резолюция за освобождаване от отговорност на Еврокомисията за изпълнение на бюджета през 2012 г., в която чл. 296 е обособен като самостоятелен раздел под заглавие "Липса на напредък в България". Всички присъствали в залата български евродепутати с изключение на Антония Първанова от НДСВ се обявиха против този текст, въпреки че той няма законодателни последици и не означава, че европарите за България ще секнат, както стана през лятото на 2008 г.

"Няма да спрат парите", коментира пред "Сега" от Брюксел вицепремиерът по еврофондовете Зинаида Златанова. Тя изрази възмущение, че резолюцията се тълкува като оценка за работата на сегашното правителство, което според нея се опитва да поправи визираното в документа наследство от лошото управление на ГЕРБ. "Приемам резолюцията като оценка на управлението на ГЕРБ, което обхващаше 4 от изтеклите 7 години", каза Златанова.

Документът не задължава Еврокомисията да предприеме финансови мерки срещу България, но има политическо значение, защото за първи път Европарламентът изразява толкова остра позиция. Въпреки че след изборите през май предстои смяна и на ЕП, и на Еврокомисията, текстът ще остане като сигнал за повече внимание към България при следващите проверки за правилното изразходване на бюджета на ЕС.

Заплашителният параграф "приветства ясните изявления на Комисията в доклада за напредъка от 22 януари 2014 г. относно събитията в България; изразява дълбока загриженост относно липсата на напредък съгласно датиращия вече от седем години Механизъм за сътрудничество и проверка, продължаващото силно разпространение на корупцията и наблюдаваното в страната принципно затруднение за разпределяне на отговорности и коригиране на грешки; призовава Комисията да възприеме решителна позиция по отношение на България и сериозно да разгледа въпроса дали при тези обстоятелства изобщо е възможно използването на средства на Съюза съгласно правилата." Подобен параграф, но в смекчен вариант, има и за Румъния под заглавие "Бавен напредък в Румъния".

Леви евродепутати обвиниха колегите си от ГЕРБ, че са внушили на докладчика, германския християндемократ Маркус Пипер да включи този текст за България, за да компрометира правителството на Пламен Орешарски. Затова според тях той се позовава на документ от 2014 г., макар че резолюцията се отнася само до бюджета през 2012 г., когато у нас бе на власт правителството на Бойко Борисов..." - в. „Сега".

Произнесената присъда срещу Филип Златанов в процеса, свързан с тефтерчето му, разкриващо нерегламентирани взаимоотношения също е сред темите на петъчния печат.

„Софийски градски съд призна Филип Златанов- Тефтерчето за виновен по обвинение за престъпление по служба с цел облага за Росен Плевнелиев.

Той получи 3 години и 5 месеца ефективно. Освен това съдът го лишава от правото да заема държавна длъжност за срок от 5 години.

Срещу президента имаше сигнал от Комисия за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси и нанасяне на вреда на Димана Ранкова.

Адвокатът на Златанов определи решението като тежка присъда и каза, че ще я обжалва.

Присъдата на Филип Златанов е ефективна присъда за управлението на ГЕРБ. Три години и половина това беше стил и начин, по който функционираше държавата". Така от своя страна коментира деутатът от Коалиция за България Кирил Добрев решението на съда..." - в. „Стандарт".

„Извънредно строгата присъда произнесе вчера съдия Андрей Ангелов в Софийския градски съд. Решението му прозвуча изненадващо, тъй като преди това прокуратурата поиска Златанов да бъде наказан условно.

Съдия Ангелов призна подсъдимия за виновен, че умишлено е скрил от обществото решението да прекрати производството за конфликт на интереси срещу президента Росен Плевнелиев, като не го е качил в интернет и така го е облагодетелствал. Още като стана ясен този факт президентът реагира, че не само не го облагодетелства, а вреди на репутацията му.

Съдът намери доказателства и за това, че Златанов не е публикувал решението, че бившата зам.-шефка на Комисията за финансов надзор Димана Ранкова е в конфликт на интереси и така попречил да го обжалва. Подсъдимият бе оправдан по третото обвинение, че е прикрил решението за главния одитор на Сметната палата Лилия Бунева..." - в. „Труд".

„Единодушното решение на тричленния състав с председател Ангелов обля като с вряла вода подсъдимия, който минути преди това влезе в съдебната зала с усмивка и бодра стъпка.

Ден по-рано прокурорът по делото Снежана Копчева поиска 3-годишна условна присъда за Златанов по обвинение за неизпълнение на служебните му задължения. Тежката присъда изненада и защитника на Златанов - Антон Терзийски. На излизане от залата адокатът с пресипнал от напрежение глас заяви, че ще обжалва, и отказа друг коментар.

Процесът срещу Златанов, станал известен с тефтерчето, в което стриктно си записвал указания кой да бъде "ударен" или "отлаган", причключи за 3 дни по съкратената процедура, след като подсъдимият се отказа от разпити на свидетили и експерти.

А прословутото тефтерче с инициалите "И.Ф.", "Ц.Ц." и "Б.Б.", станало причина за разследването и за излизането на Искра Фидосова от парламента, така и не бе представено като доказателство в съда..." - в. „24 часа".

„Софийският градски съд призна за виновен и осъди на 3 години и половина ефективно лишаване от свобода бившия председател на Комисията за конфликт на интереси Филип Златанов по делото за прикрита проверка срещу президента Росен Плевнелиев и забавени решенията по още два случая, предаде БНР.

Заради чистото му съдебно минало прокуратурата поиска за него 3-годишна условна присъда с 5-годишен изпитателен срок. Държавното обвинение твърди, че от действията на Филип Златанов е бил уронен престижът на Комисията за конфликт на интереси и доверието в работата ѝ като независим орган. Делото приключи в рамките на два заседателни дни.

На пресконференция миналото лято прокуратурата прожектира повече от час избрани страници от тефтерчето на Златанов, в които фигурираха инициали на политици от ГЕРБ - И.Ф., Ц.Ц. и Б.Б. Анонсите тогава бяха за десетки манипулирани преписки по сигнали за конфликт на интереси, припомня БНР. След скандала Искра Фидосова напусна парламента и парламентарната група на ГЕРБ.

В съда обаче стана ясно, че тефтерът на Златанов не е сред доказателствата по делото. Той е обвинен, че е нарушил служебните си задължения, от което е било разколебано доверието на обществото в дейността на комисията като независим орган.

Според обвинителния акт Златанов е извършил незаконни действията при проверките срещу Росен Плевнелиев, неговата съветничка и бивш зам.-председател на Комисията за финансов надзор Димана Ранкова и бившия главен одитор на Сметната палата Лилия Бунева.

Без разпит на свидетели и вещи лица, но с пълното изчитане на техните показания в съдебната зала беше изчерпана съдебната фаза на процеса. Макар да поиска съкратена процедура, авторът на тефтерчето с инициали и указания "да се удари", "да се забави", "да се оправи", "да се изчака" не се призна за виновен и поиска да бъде оправдан.

Специална парламентарна комисия проверява случая паралелно с държавното обвинение и оттам коментарите бяха, че комисията е действала като орган за политически натиск и рекет.

Когато беше внесен обвинителният акт срещу Златанов, от президентството обявиха, че държавният глава по никакъв начин не е облагодетелстван от постановения акт за прекратяване на образуваното производство на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, нито от неговото забавено оповестяване.

Тогава Плевнелиев призова прокуратурата да направи публични всичките си констатации, за да не остане усещането в обществото, че след месеци разследване е повдигнато обвинение само защото не е оповестено решение, което по същество ощетява президента..." -. в. „Дневник".

„Изненадващо Софийският градски съд не се съобрази с искането на прокуратурата и вместо условно, осъди бившия председател на комисията за конфликт на интереси Филип Златанов на 3.5 години ефективно. Делото протече скоростно само за четири дни по съкратената процедура без разпит на свидетели, а прокурор Снежанка Копчева поиска 3 години условно. Решението може да се обжалва пред Апелативния съд.

Според решението на съдебния състав с председател Андрей Ангелов, Златанов трябва да излежи наказанието си при общ режим, като му се налага забрана да заема ръководни постове в администрацията и такива, които са изборни, за срок от 5 години. Бившият шеф на комисията трябва плати и 3640 лв. съдебни разноски.

Съдът призна Златанов за виновен в длъжностно престъпление. Той бе осъден за това, че е не е обявил на сайта на комисията, че сигнал срещу президента Росен Плевнелиев се прекратява и така е облагодетелствал държавния глава. Освен това месеци наред не е уведомил и не е публикувал решението за наличие на конфликт на интереси на бившия съветник на Плевнелиев - Димана Ранкова. Според съда това е уронило общественото доверие в комисията. Бившият председател бе признат за невинен, че не е публикувал решението за конфликт на интереси срещу бившия одитор от Сметната палата Лилия Бунева.

След като чу, че го пращат в затвора, веселият дотогава Златанов започна нервно да пристъпва от крак на крак. И той, и адвокатът му не пожелаха да говорят пред медиите. "Така е решил съдът, ще обжалваме", каза само Терзийски. Златанов пък разбута чакащите го репортери, благодари им и бързо напусна съдебната плата. Прокурор Копчева също отказа да коментира..." - в. „Сега".