След тежко боледуване почина ветеранът на Варненския драматичен театър Васил Ляпчев (1933-2014). Погребалната церемония ще се извърши на 30 март от 12 часа в старите гробища.

Роден през 1933 г., Васил Ляпчев завършва две висши образования - ВВМУ "Н. Й. Вапцаров" и ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" и това бележи съдбата му на моряк и най-вече на театрал. Цялата си творческа кариера свърза с Варненския драматичен театър, на чиято сцена играе от 1960 до 1995 г. Васил Ляпчев остава във варненската театрална история с участието си в много постановки, сред които особено се помнят неговите превъплъщения в „Големанов” от Ст. Л. Костов и "Къща" от Антон Страшимиров. Постановката на "Къща" е отличена за най-добър спектакъл на VI национален преглед на българския театър през 1989 г.

Освен със забележителни роли в театъра, Васил Ляпчев е известен и с поетичния си талант, намерил израз в шест лирични книги със заглавия „Преображения”, „Гравитация”, „Молитва за любов”, „Театърът” и др. В стихосбирката „Театърът”, на чиято корица виждаме колаж със снимка на Варненския драматичен театър и издигащи се зад него корабни мачти, той изповядва своето актьорско и човешко кредо:

Всяка вечер

от деветнайсет нула нула

играя с Тях

на сцената

на мойта стара

ограбена от времето душа.

Васил Ляпчев е отличен с две национални награди на Съюза на българските писатели - за авторски цикъл стихове и за изпълнение на Ботеви стихове. Като театрал и поет, Бате Васко, както го наричат приятелите от артистичната бохема на Варна, взима дейно участие в културния живот на Варна.

По повод премиерата на последната си книга „Моите молитви” (2005), в интервю за в. „Черно море” Васил Ляпчев споделя: „„Моите молитви” е моето позакъсняло, но наситено с открития пътуване към вярата във Великото начало и Великата вечност, които за мен означават Бог:

Прости безпътствата

на блудния си син,

чиято душа

най-после

се завръща у Дома.

В същото интервю Васил Ляпчев завещава на младите хора, в навечерието на 24 май, Празника на българската просвета и култура: „ Да просветляват душите си. Да не забравят, че са дошли на този свят с любов и трябва да я съхранят чиста до края. Да се борят за по-добрите си дни тук, на родна земя.”

Приемаме тези думи като послание.

Поклон пред паметта на талантливия актьор, проникновения поет и добрия приятел Васил Ляпчев!